Тайният орден

— Възможно е, но са много обикновени. Могат да бъдат намерени навсякъде. На твое място бих спрял да задържам дъха си.

Харват правеше точно това и наистина имаше нужда от глътка чист въздух. Прекоси апартамента и махна с ръка на Кордеро да го последва.

Вече навън, напълни няколко пъти дробовете си.

— Добре ли си?

— Да, но не мога да търпя тази миризма.

— Отвратителна е — сбърчи тя нос. — Защо ме повика?

— Мисля, че знам кой е убитият.

— Така ли? Как разбра? Огромна част от лицето му беше размазана, а и беше покрита с перушина.

— Това е Питър Уейлън от Чикаго. В досието, което имам за него, го описват като висок около метър и шейсет. Другият изчезнал — Ренър, е над метър и осемдесет. Не можеш да натикаш толкова висок мъж в този сандък, освен ако не го срежеш на две. Кажи на патолозите да търсят белези по коленете на жертвата, щом почистят катрана и перата. Уейлън е бил скиор. Чупил е и двете си колена и е претърпял операции. Белезите би трябвало ясно да се виждат.

— Ще им предам.

— Това значи, че остават само още двама.

Кордеро кимна.

— Как мислиш, дали убиецът смята да ги ликвидира тук в Бостън?

Подпрян на една от полицейските коли на тротоара, Харват се опита да помисли трезво.

— Честно казано, не знам — въздъхна той.

— Уейлън е отвлечен в Чикаго, нали?

— Да.

— Щом убиецът е успял да докара него тук, какво пречи да направи същото и с останалите?

Въпроса си го биваше, без оглед на факта, че и петимата изчезнали кандидати са били отвлечени в една и съща нощ, което предполагаше различни групи. Една от тях вероятно бе транспортирала Уейлън от Чикаго до Бостън. Дали и другите бяха тук? Всичко е възможно.

— Няма да се изненадам, ако са вече тук — сподели Харват.

— Едно убийство в Джорджия и две убийства, за съжаление, в Бостън. Май би се обзаложил, че са тук.

— Какво предлагаш?

— Първо — кафе — отговори Кордеро.

— А после?

— После ще се помъчим да предположим къде убиецът държи останалите двама, преди да успее да удари.