Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
„Сигурно са някакви дребни монети“ — казвам си аз, докато подавам банкнота от двайсет долара. Двайсет долара за маникюр и педикюр! Боже, обожавам Ню Йорк!
— Госпожице, изпуснахте това!
И една от виетнамките вдига нещо от пода, подавайки ми го. Прилича ми на монета.
— О, много благодаря! — усмихвам се аз и го поемам, ала веднага осъзнавам, че това не е монета. Всъщност, това е половин монета!
Стомахът ми се свива.
— Но това е невъзможно! — вторачвам се аз в дланта си и усещам, че ми се завива свят.
— Какво има пък сега? — гледа ме неразбиращо сестра ми.
— Медальонът ми! — измънквам и го вдигам. Връвчицата я няма, обаче това си е той — моят медальон от Венеция!
Робин ахва и възкликва:
— Ама нали те видях как го хвърляш в боклука!
— Да, в парка — допълвам. — Наистина е невъзможно! — Вторачвам се в счупената на две монета и плъзвам пръст по неравния й ръб. — Може пък да съм се объркала. Може просто да се е заплел в дрехите ми… да съм го пуснала по невнимание в чантата си… да съм го изгубила някак си… — каканижа.
А после вдигам очи към Кейт и Робин. Като никога сестра ми се е вцепенила. Гледа ме с широко отворени очи, напълно онемяла.
Не, повече не мога да обръщам гръб на действителността! Не мога да се правя, че това не се случва! Защото, колкото и странно, невероятно или откачено да е то, сигурно е едно — тук става нещо, при това нещо необяснимо. Не знам как да го нарека и със сигурност не го разбирам, обаче няма накъде да отричам повече — легендата се сбъдва!
Въпреки горещия ден по цялото ми тяло плъзват студени тръпки. Косите ми настръхват.
О, боже!
И сега какво ще правя?
Двайсет и първа глава
И както когато бяхме деца, голямата ми сестра отново ми се притича на помощ.
— Тук е необходима стратегия! — отсича тя, автоматично превключвайки на адвокатска вълна.
— О, имаш предвид да си прочете хороскопа ли? — вметва ведро Робин.
Кейт я изпепелява с поглед и отговаря:
— Не, разбира се! Имам предвид план за действие с цел постигане на определена цел! В нашата работа непрекъснато използваме такива. Към твоя случай също трябва да бъде приложен такъв — да създадем систематичен подход за разрешаване на този конкретен проблем и да заработим методично за постигане на целите до постигането ми желания резултат!
Гледам я втрещено и накрая изломотвам:
— Би ли повторила, ако обичаш, само че този път на човешки език?
Тя махва нетърпеливо с ръка и пояснява:
— Много е просто! Ти искаш да скъсаш с Натаниел, обаче нещо или някой очевидно пречи на това!
— Примерно легендата — отново се намесва Робин.
— Или самият Натаниел! — срязва я Кейт, която, след краткия миг на изумление, се е върнала бързо към първоначалното си мнение.
— Вижте какво и двете — не ми пука как, но просто искам всичко това да свърши! Веднъж завинаги!
— Окей, тогава на работа! Магия или не, легенда или не, но съм убедена, че това ще успее. Можете да ми вярвате, че който и да е на негово място, след това за нищо на света няма да се задържи около теб, Луси! И въобще не ми пука за онези глупости за вселената, които ги разправяте! — допълва и поглежда унищожително Робин.
Съквартирантката ми вирва обидено брадичка и заявява тържествено:
— Никой не може да променя хода на съдбата!
— Само гледай и се учи!
— Няма да стане! Законите на нашия свят нямат нищо общо със законите на вселената!
— Аха, значи имаш по-добър план, а? — подмята подигравателно сестра ми. — Какво предлагаш? Някакъв фокус-мокус ли? Или кристали? Или може би китайски билки? Слушай какво, момиченце, тук е необходима агресия! Агресия и безкомпромисност!
— Смятам, че имаш адски ограничено съзнание — отбелязва нацупено Робин.
— Че ти какво очакваш, а? — не й остава длъжна Кейт. — Аз съм адвокат! Не ми плащат да имам въображение!
Кейт не е от онези, дето си губят времето. Затова, въоръжена със задължителното си куфарче, пълно с бележници, химикалки, текст-маркери и нейните пословични тънкописци в различни цветове, тя ни подкарва към най-близкия ресторант за бързо хранене, за да започне подготовката на нашия случай. Никога досега не съм виждала сестра си в действие и смея да твърдя, че съм повече от впечатлена. Набързо превръщайки едно от червените сепарета в офис, тя запретва ръкави, инструктира злочестата сервитьорка „да следи чашите за кафе да са пълни“ и започва да говори за тактики и стратегии.