Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Като например: „Ти си красива“ на Джеймс Блънт, „Мама миа“ и „Най-доброто от «Тейк Дет».“
24. Да отменя извънредния му абонамент за мачовете от световното.
Един от клиентите на Робин работи за „Директ ТВ“ и може да хакне, така де, да „погледне“, сметките на клиентите.
25. Да започна да купувам списания с булчински рокли.
И непрекъснато да ги нося с мен.
„Само дано точно сега не се сблъскам случайно в него“ — казвам си аз, като надниквам иззад рафта, за да се уверя, че теренът е чист и Нейт не се спотайва някъде там.
Вече е следващият понеделник и на път за работа съм решила да се отбия в „Маккензис“ — кварталната ни книжарница. Лавирайки покрай рафтове, пълни с книги с меки корици и подписани от авторите книги с твърди корици, аз се насочвам към отдела за списания.
Божичко, никога не съм знаела, че има толкова много булчински списания! „Булка това“, „Сватба онова“… Грабвам напосоки няколко. „О, да бе! Май ще е най-добре да си грабна и няколко за бебета!“ — казвам си аз и измъквам едно с жена с голям корем на корицата и надпис: „Капан!“
Добре де, не пише това, но съм убедена, че точно това ще си помисли Нейт, когато го види. Грабвам списанието и се примолвам вътрешно великата СТРАТЕГИЯ да сработи. Кейт е напълно убедена в успеха й. „Никога досега не съм губила дело!“ — бе отсякла решително тя, подавайки ми копие от нея. А на този етап аз съм вече толкова отчаяна, че съм готова да опитам каквото и да е.
Телефонът ми пак звъни и аз поглеждам дисплея. Нейт. Отново. Само за тази сутрин вече събрах шест пропуснати телефонни обаждания. А той все така упорито настоява, че не ми е звънил нарочно, и аз вече не знам в какво да вярвам. Натискам бутона за отказ. Искрено се надявам този случай да не се окаже първата загуба на сестра ми.
— Здравейте! Открихте ли всичко, което търсите? — приближава се към мен усмихната асистент-продавачка и прекъсва мислите ми.
— Да, благодаря! — усмихвам се аз.
— Подготвяте се за големия ден, а? — подмята тя и посочва булчинските списания.
— О, ами… нещо такова — кимвам, притискайки ги до гърдите си. Да, подготвям се за големия ден, когато ще мога да забравя напълно за Нейт. И тъкмо си казвам това, когато телефонът в джоба ми отново звъни. О, не пак!
Този път обаче включвам.
— Здрасти, Нейт — изричам примирено.
— Луси? — обажда се примирено и той. Въпреки настояванията на Кейт той изобщо не ми звучи като побъркан преследвач, за какъвто го е нарочила. Звучи точно като мен — като човек, на когото му е писнало.
— Аха.
Дълбока въздишка.
— Чао.
— Чао.
Затварям. Не знам вече какво да си мисля и на кого да вярвам — на Робин или на Кейт. Затова избирам подход по средата.
— Хубаво! Ако имате нужда от помощ, аз се казвам Емили!
Това е отново асистент-продавачката. Обръщам се към нея:
— Благодаря!
И се насочвам към касата, минавам покрай отдела за книги от типа „Помогни си сам“ и внезапно вниманието мие привлечено от една друга табела на отдел: „Любов и романтика“. И очите ми се плъзват по заглавията на стотици книги. Има дори цял рафт, посветен на „Единствения“: „Как да открием Единствения“, „Как да задържим Единствения“, „Как да разберем, че той е Единствения“, „Той ли е Единствения?“ и прочее.
— Всъщност… — обръщам се към усмихнатата асистент-продавачка Емили.
— Да? — втурва се, нетърпелива да ми помогне тя.
— Имате ли някакви книги от типа „Как да се отървем от Единствения“?
Десет минути по-късно се появявам в „Номер Трийсет и осем“ и с изненада установявам, че галерията е затворена. Странна работа. Къде ли е Магда? Стоя на тротоара, с една ръка стиснала здраво списанията, а с другата — задължителното двойно кафе с мляко, оглеждам озадачено решетките пред прозорците и се чудя какво става. За цялото време, откакто работя тук, досега нито веднъж не съм виждала галерията затворена. Магда винаги е била тук, за да ме посрещне. Поглеждам часовника си. Като се познавам, нищо чудно и да съм пристигнала много рано. Обаче не — десет и десет е.
Съвсем объркана, аз хващам някак си целия си багаж с една ръка, а с другата измъквам моята връзка ключове от чантата си. В мига, в който пристъпвам в мрака на галерията, се включва алармата и започва да отброява двайсетте или не знам там колко секунди, през които трябва да набера кода и да я изключа. За момент се паникьосвам. Мамка му, и как беше сега? А после се сещам — ама, разбира се, рождената дата на Магда. Спомням си, че веднъж ми я каза.