Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      На идване видях пристана на пожарните лодки в Ба­търи Парк. Извикаха двама водолази и пристигнаха на кея само за три минути. Човече, да беше видял само моторница­та им! Трябва някой ден да покарам и такова нещо.

Райм ѝ разказа за трупа на шофьора и липсващия му пръст.

-      Мръсник! - възкликна тя. - Този негодник ни заблуди всички.

-      Не всички.

-      Значи, Делрей знае, че съм откраднала уликите. Тър­си ли ме?

-      Каза, че се връща в управлението. Вероятно, да реши кого по-напред да арестува. Как е местопрестъплението, Сакс?

-      Доста зле. Паркингът е покрит с чакъл...

-      Значи никакви следи.

-      Има нещо по-лошо. Водата е преляла през отточната тръба и мястото, където е била колата, е наводнено.

-      Мамка му. Никакви следови улики, никакви отпеча­тъци, нищо. Как е жертвата?

-      Немного добре. Прекарал е дълго време във водата, счупен пръст. Има проблеми със сърцето. Ще остане в бол­ницата ден-два.

-      Какво казва?

Сакс отиде при Банкс, който разпитваше Уилиам Евърет.

-      Не беше едър - обясняваше спокойно пострадалият, като внимателно наблюдаваше как лекарят превързва пръста му. - А и не беше много як. Но се оказа по-силен от мен. Опи­тах се да се съпротивлявам, но той просто ми изви ръцете.

-      Как изглеждаше? - попита Банкс.

Евърет спомена тъмните дрехи и маската за ски. Само това помнеше.

-      Има нещо, което ми направи впечатление. - Евърет вдигна бинтованата си ръка. - Този човек е откачен. Хванах го, както вече ви казах. Не мислех, бях в паника. Но той се разяри. Затова ми счупи пръста.

-      За назидание, а?

-      Вероятно. Но не това е странното.

-      А кое?

-      Странното е, че той се заслуша.

Младият детектив спря да пише. Погледна Сакс.

-      Вдигна ръката ми до ухото си, направо я допря, и изви пръста, докато се счупи. Като че слушаше какъв звук ще из­даде. И това му харесваше.

-      Чу ли, Райм?

-      Да. Том го записа в таблицата. Нямам обаче предс­тава какво означава. По-късно ще го обмислим. Има ли ня­какви подхвърлени улики?

-      Още не съм забелязала.

-      Обходи сцената, Сакс. А, и вземи от жертвата...

-      Дрехите ли? Вече го помолих да ги съблече. И... Райм, добре ли си.

От другата страна се чу кашляне.

Връзката се разпадна. След малко отново се възстанови.

-      Райм, чуваш ли? Добре ли си?

-      Да - отвърна припряно той. - Хайде, започвай обхода.

Сакс огледа сцената в светлината на халогенния прожек­тор. Доста объркващо. Той е бил тук. Ходил е по чакъла. Но каквито и улики да е оставил след себе си, сега те са под водата. Тя тръгна бавно. Напред-назад.

-      Не виждам нищо. Подхвърлените улики сигурно са отплували.