Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

„Но вътрешната зла сила, която го подтиквала да за­почне да събира колекцията си отново, била толкова силна, че скоро го подмамила да излезе от бърлогата си, за да се нахвърли отново върху почтените граждани. Този път вър­ху един младеж, пристигнал неотдавна, за да учи в универ­ситета.“

Премина покрай известния Ейтинт Уорд, приютявал в миналото почти петдесет хиляди души, натъпкани в мизерни жилища. Като се замислят за деветнадесети век, много хора си представят черно - заради цвета на старите снимки. Гре­шат. Старият Манхатън е сиво-жълт. Резултат от задушливите промишлени пушеци, голите камъни на стените и оскъдното осветление.

„Шнайдер се промъкнал зад младежа и тъкмо щял да се хвърли отгоре му, когато, най-сетне, провидението се наме­сило. Двама полицаи случайно се появили наблизо. Веднага разпознали Шнайдер и го погнали. Убиецът побягнал на из­ток, през Манхатънския мост. Това чудо на техниката било завършено през 1909, две години преди описваните събития. Шнайдер спрял на средата на моста, тъй като откъм Бруклин се задавали още трима полицаи, привлечени от свирките и изстрелите на колегите си от Манхатън.

Престъпникът, по случайност невъоръжен, се прехвър­лил през парапета. Изкрещял зловещи проклятия срещу по­лицаите, като ги обвинил, че са провалили живота му. Кога­то пазителите на закона се приближили, той скочил в река­та. След седмица един моряк намерил тялото му на брега на Уелфеър Айлънд, близо до Хел Гейт. От плътта му не било останало много - раците и костенурките прилежно се били заели със задачата да очистят костите, които Шнайдер в лу­достта си боготворял.“

Колекционера на кости зави по павираната улица, на ко­ято живееше - изгочна „Ван Бреворт стрийт“ - и спря пред къщата. Провери двете мръсни връвчици, които бе опънал под вратата, за да се увери, че никой не е влизал. Внезапен шум го стресна - гърленото ръмжене на кучетата с жълти очи, кафяви зъби, с тела, покрити с белези и струпеи. Хвана пистолета, но животните подвиха опашки и с лай се спуснаха след някоя котка или плъх по улицата.

По горещите тротоари не се виждаше никой и Колекци­онера на кости отвори катинара на хангара за файтони. Качи се в колата и я вкара в гаража до „Таурус“-а.

„След смъртта на злодея детективите се заели с разслед­ване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите; в дневника си бил записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жер­тви не била заслужила такова оскърбление - не, повечето тленни останки били на достойни граждани, скромни и тру­долюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност из­глежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“