Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Започна да разглежда снимките. Карол и момиченцето. На повечето жената беше много сериозна. На някои бе малко по-весела. Нямаше снимки на Карол със съпруга ѝ, въпреки че носеше венчална халка. Имаше много фотографии на двете в компанията на някакво семейство - пълна жена със старомодна рокля и брадат, оплешивяващ мъж с фланелена риза.

Колекционера на кости дълго време не свали поглед от една снимка на момиченцето.

„Участта на бедната Маги О’Конър, едва осемгодишно момиченце, е особено тъжна. Полицията предполага, че по нещастна случайност тя се озовала на пътя на Джеймс Шнай­дер, докато се е занимавал с една от жертвите си.

Момиченцето живеело в известния Хелс Кичън (Адска­та кухня) и излязло да събере косми от многобройните мър­тви животни по улиците на този бедняшки квартал. Детето си плетяло пръстени и гривнички - единствените украшения за такива бедни създания.“

„Кожа и кости, кости и кожа.“

Колекционера постави снимката на полицата, до малка­та купчинка кости. Там бяха тези, които бе чистил сутринта, и няколко, откраднати от магазина, от който бе задигнал ске­лета на змията.

„Предполага се, че Шнайдер се е сблъскал с малката Ма­ги близо до свърталището си, където го е видяла да убива една от жертвите си. Дали се е отървал от нея бързо, или бавно, никой не знае, но за разлика от другите жертви, чиито останки били открити впоследствие, от крехката къдрокоса Маги О’Конър не е намерена никаква следа.“

Колекционера на кости слезе в мазето.

Отлепи тиксото от устата на майката и жената си пое дълбоко дъх:

-      Какво искате от нас? Какво?

Не бе слаба като Естер, но, слава Богу, не беше и тлъста като Хана Голдшмит. Толкова много от „душата“ ѝ прозира­ше през плътта. Изящната долна челюст, ключицата. И през тънката синя пола - част от таза, образуван от свързването на илиум, исхиум и пубис301. Имена като на древноримски богове.

Момиченцето заплака. Колекционера се наведе и поста­ви ръка на главата му. Черепът не се състои от една-единстве­на кост, а от осем, които са свързани една с друга. Колекци­онера погали тилната, двете теменни. И две от любимите му крехки кости около очните кухини - клиновидната и реше­тъчната.

-      Стига! - изкрещя Карол. - Не я докосвай.

-      Шшшт - каза той, като постави показалеца си пред устните.

Момиченцето заплака още по-силно и се сгуши до май­ка си.

-      Маги О’Конър - пошепна нежно той, като се наслаж­даваше на хубавия ѝ череп. - Малката ми Маги.

Жената го погледна озадачено.

-      Ти се оказа на неподходящо място в неподходящо вре­ме, дете мое. Какво ме видя да правя?

„Костите остават млади.“

-      Какви ги говорите? - прошепна Карол.

Колекционера насочи вниманието си към нея. Винаги се беше чудил какво е станало с майката на Маги O’Koнър.

-      Къде е съпругът ви?

-      Мъртъв е - изсъска тя. После погледна нежно моми­ченцето. - Беше убит преди две години. Вижте какво, пусне­те дъщеря ми. Тя няма да каже на никого за вас. Слушате ли ме?... Какво правите?