![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Замисли се за студените очи на похитителя. Зъбите му, дебелите ръкавици.
Сега, в ужасния мокър гроб, по ръката му запълзя непоносима болка и достигна чак до брадичката му.
„Дали е от счупения пръст, или е инфаркт?“ - зачуди се той.
Може би помалко и от двете.
Евърет затвори очи, докато болката отмина. После се огледа. Бе завързан за един прогнил кей. На около педя над водата висеше счупена дъска. Светлините от преминаващи кораби и от лампите на Ню Джърси се отразяваха на повърхността. Водата му стигаше до врата и въпреки че платформата на кея бе на метър и нещо над главата му, белезниците не му позволяваха да се качи по-нависоко.
Болката от счупения пръст пак го преряза и Евърет загуби за миг съзнание, отпускайки глава във водата. Носът му се напълни с течност, която го задави и свести.
Луната се вдигна малко по-високо. Под кея стана тъмно. Наоколо се носеше само шумът на вълните и собствените му стенания.
Той съзнаваше, че ще умре, че ще успее да задържи главата си над повърхността само още няколко минути. Затвори очи и допря буза до лигавата, гнила подпора.
27.
- Побързай, Сакс! - извика Райм в радиостанцията.
Тя натисна газта; колата хвърчеше с включени червени светлини по Уестсайдската магистрала. С каменно спокойствие Сакс увеличи на сто и двадесет.
- Ухаа! - възкликна Джери Банкс.
Двадесет и трета, Двадесета, доковете на Четиридесета. Когато преминаваха през Гринуич Вилидж, един тир изскочи от някакво разклонение точно пред тях. Вместо да натисне спирачки, Сакс пресече осевата линия и навлезе в насрещното движение. Банкс загуби ума и дума от страх, а огромният камион наду клаксон и затанцува по платното.
- Уха! - възкликна Амелия Сакс и се върна отново в своето платно.
Заговори в микрофона:
- Повтори отново, Райм. Не чух какво каза.
- Знам само, че е в централен Манхатън. Ще ти кажа нещо повече, когато разберем какво означава листото.
- В Батъри Парк Сити сме.
- Двадесет минути до най-високата точка на прилива.
Може би хората на Делрей щяха да изкопчат от господин 823 точното местоположение на жертвата. Щяха да го понатиснат в някоя тъмна уличка. Ник ѝ бе обяснил, че така убеждават престъпниците да „съдействат“ на полицията. Удрят ги в слабините с торба ябълки. Много е болезнено. Не остават белези. Като дете не беше подозирала, че полицаите вършат такива неща. Сега знаеше истината.
Банкс я потупа по рамото:
- Ето. Няколко стари кея.
Гнили, мръсни. Зловещи места.
Спряха, изскочиха от колата и се втурнаха към брега.
- Райм, чуваш ли ме?
- Казвай, Сакс. Къде си?
- При един кей на север от Батъри Парк Сити.
- Току-що ми се обади Лон от Ийстсайд. Нищо не е открил.
- Безнадеждно е. Тук има десетина кея. После по крайбрежната алея... При доковете на ферибота, пристана на Батъри Парк... Трябва ни цял отряд за бързо реагиране.
- Не можем да използваме СБР, Сакс. Вече не работят с нас.
Двадесет минути до максималното ниво на прилива.
Сакс се загледа във водата. Отпусна безпомощно рамене. С ръка върху кобура тя се втурна към реката. Джери Банкс не изоставаше.
- Кажи ми нещо за листа, Мел. Каквото и да е, предположи нещо.
Купър премести погледа си от микроскопа към монитора.
В Манхатън има осем хиляди вида растения.
- По клетките не прилича на нищо.
- Стар е. Колко стар?
Купър отново погледна листа:
- Мумифициран е. Бих казал, че е на стотина години, може би малко по-малко.
- Кое растение е изчезнало от града преди сто години?
- В такива екосистеми като Манхатън растенията никога не изчезват. Винаги се появяват отново.
Нещо просветна в ума на Райм. Нещо познато му се въртеше в главата. Чувството, че още малко и ще се сети за нещо, му бе колкото гфиятно, толкова и противно. Мисълта може би бавно щеше да се изясни в съзнанието му. А можеше и да изчезне безследно, оставяйки усещане за нещо загубено.
Шестнадесет минути до най-високата точка на прилива...
Какво му се въртеше в ума? Райм затвори очи.
„Кей. Жертвата е под някой кей. Какво се прави на кейовете? Мисли! Пристан... кораби... разтоварване... стоки. Разтоварване на стоки!“