![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Той я хвана за ръцете и ги вдигна.
Опипа костите на дланта, фалангите на тънките пръсти. Изви ги.
- Не, недейте. Боли. Моля ви! - закрещя тя в паника.
Той усети, че губи самообладание - това чувство ни най-малко не му се нравеше. Ако планът му с тази жертва успееше, щеше да се наложи да се бори срещу лудостта, която все повече го обладаваше, която го теглеше все повече към миналото, обърквайки представите му за настоящето.
„Преди и след...“
Нужно му бе да мобилизира целия си ум, за да завърши започнатото.
„И все пак... все пак...“
Тя бе толкова фина, толкова крехка. Колекционера затвори очи и си представи как ножът стърже по пищяла ѝ, като лък по струните на стара цигулка.
Дишането му се учести, по тялото му рукна пот.
Отвори очи и погледна сандалите ѝ. Нямаше много хубави кости от стъпалото в колекцията си. Бездомниците, които ловеше през последните месеци, страдаха от рахит и остеопороза, пръстите им бяха деформирани от неудобни обувки.
- Нека се споразумеем - каза той.
Тя погледна дъщеря си. Допря се по-силно до нея.
- Да се споразумеем. Ще ви пусна, ако ми позволите да направя нещо.
- Какво? - прошепна Карол.
- Да ви одера.
Тя примигна в недоумение.
- Позволете ми, моля ви. Само единия крак. Под глезена. Ако ми позволите, ще ви пусна.
- Какво?!
- До кокал.
Тя го погледна с ужас. Преглътна тежко.
„Какво ѝ струва? - помисли си той. - Тя и без това е само кожа и кости. Да, това е различното в нея. Различното от другите жертви.“
Той остави пистолета и извади ножа. Отвори го.
Жената не помръдна. Откъсна очи от дъщеря си и погледна похитителя.
- Ще ни пуснете ли?
Той кимна:
- Не сте видели лицето ми. Не знаете къде се намираме.
Тя се замисли. Огледа се. Промълви някаква дума. Име.
Рон или Роб.
Протегна крака към него и изрита десния си сандал.
Той хвана пръстите ѝ. Погали крехките фаланги.
Тя се изпъна, сухожилията на врата ѝ изящно изпъкнаха. Затвори очи. Той погали кожата ѝ с острието.
Стисна ножа.
Тя затвори очи, издиша.
- Започвай - промълви.
Закри очите на момиченцето, допря се силно до него.
Колекционера на кости си я представи с дрехи от викторианската епоха, кринолин и черни дантели. Представи си как тримата седят в „Делмонико“ или се разхождат по Пето авеню. Представи си малката Маги, с дантелено костюмче, да търкаля колело с пръчка по „Канал Бридж“.
„Преди и сега...“
Той допря ръждивото острие в свода на стъпалото ѝ.
- Мамо! - изпищя момиченцето.
Нещо в него се пропука. За момент го обхвана чувство на отвращение от собствените му дела. Отвращение от самия себе си.
Не! Не можеше да го направи. Не и с нея. С Естер или Хана - да. Или със следващата. Но не и с нея.
Колекционера на кости поклати тъжно глава и погали слепоочната ѝ кост. Залепи отново устата ѝ и сряза въжето около краката ѝ.
- Ела - промълви той.
Тя започна да се съпротивлява яростно, но той стисна носа ѝ, докато жената не изпадна в безсъзнание. После я метна на гръб и се заизкачва по стълбите, като междувременно взе и един плик, който бе оставил там. Много внимателно, за да не изпадне нещо. Докато се качваше, спря веднъж, за да погледа малката къдрокоса Маги О’Конър, която седеше в прахта, насочила отчаян поглед към него.
23.
Спипа ги пред дома на Райм.
Бърз като змията, която Банкс носеше като някакъв сувенир от Санта Фе, Делрей заедно с двамата агенти изскочиха от една странична уличка.
- Имам новини, скъпи мои - обяви спокойно агентът. - Арестувани сте за кражба на веществени доказателства, поставени под съдебна възбрана.
Линкълн Райм бе сгрешил. Делрей не се беше върнал в управлението на ФБР, а бе останал да дебне помощниците му.
Банкс се ококори:
- По-спокойно, Делрей. Ние спасихме жертвата.
- И по-добре за вас, синко. Ако не го бяхте направили, щяхме да ви съдим и за убийство.
- Само че ние го спасихме - възрази Сакс. - Не вие.
- Благодаря за краткото разяснение, полицай. Дайте си ръцете.
- Това са глупости.
- Сложи белезниците на тази госпожичка - обърна се тържествено Делрей към набития агент до себе си.
- Намерихме още улики, агент Делрей - започна Сакс. - Убиецът е хванал нова жертва. Не знам с колко време разполагаме.
- А, ще поканим и този момък на купона.
Делрей кимна към Банкс. Младият детектив се обърна към жената - агент на ФБР, натоварена със задачата да го арестува, сякаш смяташе да се бори с нея.