Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Безгръбначни страхливци! — изруга Гул’дан и зашлеви свития Урлук в лицето. — Казах по-бързо!

Гневът му ги мобилизира или поне временно засенчи страха от това странно място и ужасите, които може да крие, и уорлоците започнаха да претърсват сградата. Накрая те откриха широк централен коридор и продължиха по него.

Щом напреднаха обаче щетите наоколо намаляха. Сега Гул’дан можеше да види резбите по колоните и стълбовете, както и фините гравюри по стените, красивите мозайки, които покриваха пода и тавана. Разбира се, боята отдавна бе заличена от солената морска вода, но имаше и достатъчно запазена украса, от която да си проличи колко красива е била сградата — един наистина величествен и орнаментиран храм, който би удивил и най-претенциозните посетители.

Гул’дан обаче не се интересуваше от подобни неща. Той искаше едно-единствено нещо — магията, която го чакаше в подземната гробница. Когато накрая стигна до вратата на подземието, той се спря и се наслади на мига.

— Сега, Саргерас — прошепна той, — ще взема това, което е останало от силата ти… и ще подчиня този порочен свят на колене.

Той вече усещаше енергията и тя бе достатъчна да накара сетивата му да затанцуват и потръпват в очакване. Кълбото зелена светлина, което се събираше в шепата му, когато го призова, сега беше два пъти по-голямо от главата му и се състоеше от завихрен зелен огън — толкова ярко, че не можеше дори да погледне към него и се налагаше да го държи в средата на залата, за да не стопи стените. И това бе в непосредствена близост до източника! Какво ли щеше да може да прави, когато всъщност се докосне до силата и я абсорбира цялата само за себе си?

Увлечен в мисли, Гул’дан даде знак на останалите да отстъпят назад и те покорно се отдалечиха в далечния край на залата. Тогава той се протегна и сграбчи тежката каменна дръжка на масивната врата от черно желязо. Това бе единственото място в цялата сграда, където липсваше украса и рязката му чистота създаваше чувството на величие, което липсваше при статуите и гравюрите. Това ясно показваше, че това място е твърде важно за подобна натруфеност. Нетърпелив да разбере какво се крие там, Гул’дан натисна дръжката с всичка сила. Той усети, че заяжда, неизползвана от векове, но също почувства и някакво убождане от магията, която го обля. Не беше болезнено, по-скоро като отключващо заклинание, отколкото магия и той усети много по-голямото и мощно заклинание, свързано с него.