Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Насочете се с клана Блек Туут Грин на юг — заповяда Дуумхамър, спомняйки си маршрутите от картите, които разузнавачите му бяха нарисували с помощта на троловете. — Върнете се надолу по езерото, минете през Хилсбрад и поемете към морето. Гул’дан е избягал, но не може да е натоварил двата си клана на всички кораби. Останалите трябва да са още на брега.

Той се намръщи, оголвайки бивниците си.

— Настигнете ги и ги избийте до един, и изхвърлете труповете им в морето.

— Но… този град! — запротестира Ренд. — Войната!

— Става дума за честта на народа ни! — изрева Дуумхамър и вдигна чука си в готовност да нападне вожда, който би посмял да оспори заповедта му.

— Не можем да им позволим да останат безнаказани! — той изгледа гневно братята Блекхенд. — Приемете го като възможност да възвърнете честта си.

После той си пое дълбоко дъх и се опита да се успокои.

— Ще поведа бавно клана си на юг и ще блокирам опитите на Алианса да попречи на прехода ви. Ще опустошим земята по пътя си и ще пазим пътя до града открит. По-късно ще се върнем пак — увери ги той — и ще довършим започнатото.

Дуумхамър всъщност имаше известни съмнения за това. Сега бяха сварили града неподготвен. Но това нямаше да се повтори.

Орките Блекхенд кимнаха, макар че не изглеждаха особено доволни.

— Както кажете — съгласи се Мейм и заедно с брат си се затичаха да предадат заповедта на воините си.

Дуумхамър се обърна към Торгус, който чакаше наблизо.

— Предай на Зулухед да изпрати всички дракони към Голямото море — инструктира той ездача. — Отлитай колкото можеш по-бързо. Ще получиш шанс да отмъстиш за смъртта на другаря си.

Торгус кимна с усмивка при мисълта за отмъщение. Обърна се към дракона си и изчака Дуумхамър да отстъпи назад, за да може огромното същество да разпери масивните си криле и да полети. Дуумхамър се загледа след тях и отново заскърца със зъби, а ръцете му трепереха от шок и гняв. Беше толкова близо! Още най-много един ден и градът щеше да е негов! Сега тази възможност им се изплъзна. Шансовете им да спечелят войната станаха нищожни. Но на първо място бе честта.

Рицарят на смъртта Терън Горфийнд стоеше наблизо и Дуумхамър тръгна към него.

— Ами ти, разлагащ се труп? — подвикна Дуумхамър на съществото. — Ти следваше Гул’дан, но той ни предаде. Ще го последваш ли сега?

Немъртвият воин го изгледа за миг с блестящите си очи и поклати глава.

— Гул’дан изостави хората ми — отвърна Горфийнд. — Ние няма да го направим. Ордата е всичко за нас и ние ще останем верни към нея, както и към вас, докато я водите.

Дуумхамър кимна, изненадан от отговора на съществото.

— Тогава иди да помогнеш на хората ни да се изтеглят от града — заповяда той.

Горфийнд се подчини и се запъти към останалите рицари на смъртта и немъртвите им коне. Тарбек също се оттегли. Сега Дуумхамър остана сам.