![Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/0/prilivi-na-mraka-bg-lp-download.jpg)
Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Изпод грубата превръзка, която беше импровизирал с колана на един паднал орк, продължаваше да се стича кръв.
— Трябва да намерим Гул’дан — настояваше Мейм, въпреки че залиташе от собствените си рани, а грубите превръзки на единия крак и рамото му бяха подгизнали от кръв.
— Няма нужда — увери го брат му. — Тези… същества са свършили тази работа вместо нас.
Нещо странно се беше появило от сградата пред тях, нещо с прекалено много крайници и стави, и определено с прекалено много зъби. То бе следвано от други, които нападнаха орките, разкъсвайки ги като обезумели животни, гладни за свежа плът. Неколцина орки замръзнаха от страх при гледката на ужасните същества, но другите се отбраняваха и накрая успяха да унищожат и последното, макар че понесе доста удари и уби дузина орки, преди да спре да се мята и хапе.
Съществата се бяха появили от тази сграда. Макар и воин, Ренд притежаваше известен усет към магията и можеше да усети енергията в тази странна древна постройка пред очите му. Беше неизмеримо мощна и неописуемо зла. И беше наситена с омраза, силна омраза, насочена към всичко живо. И тези същества бяха само лек намек за истинската сила.
После нещо подкоси краката им, а в сградата отекна оглушителен звук, силен тътен, наподобяващ смях, който идваше някъде дълбоко под тях. От входа на постройката се завихри някакъв въздух, зловонен и нечист, а с него излетя и нещо друго — нещо, което накара Ренд да настръхне. Той не го видя, но беше сигурен, че почувства самото зло, което се излъчи от това странно място, експлодира и се разпръсна на слънчевата светлина. Тътенът продължаваше и земята се разтресе. В скалите под краката им започнаха да се появят пукнатини. Целият остров започваше да се разпада.
— Гул’дан вече не е заплаха за нас — каза Ренд, изправяйки се на крака, и някак си бе напълно убеден в това.
Каквото и да се е надявал да открие тук, явно бе намерил единствено смъртта си. А Ренд се надяваше да е била бавна и мъчителна. И беше почти сигурен, че е била точно такава.
— Какво ще правим сега? — попита Мейм, обръщайки се с гръб към храма.
— Ще се върнем при Дуумхамър — заяви Ренд. — Все още ни предстои война и сега поне няма да се тревожим за предателите, които подриват силите ни. Нека се опита да ни вини, ако иска.
Двамата братя се насочиха към брега, където ги чакаха корабите им.
Осемнадесет
— Готови ли сме?
— Готови сме, сър.
Делин Праудмуър кимна, без да отделя очи от гледката отвъд десния борд.
— Много добре. Всички да заемат места. Ще атакуваме веднага, щом влязат в обсег.
— Да, сър.
Старши кормчията отдаде чест и се обърна към масивната месингова камбана, която висеше до щурвала. После даде сигнал, прозвънявайки два пъти. Праудмуър веднага дочу тропота на тичащи мъже, които хвърляха въжета и бързо заемаха позиция на флагманския кораб. Той се усмихна. Обичаше реда и точността и екипажът му го знаеше. Той лично бе избрал всеки един от тях и никога досега не бе плавал с по-добра група мъже. Не че някога щеше да го признае гласно, но те си знаеха.
Праудмуър насочи отново внимание към морето, оглеждайки вълните и небето. Вдигна малкия си бинокъл и надникна през него, търсейки дребните тъмни форми, които вече беше забелязал. Ето там. Сега вече бяха значително по-големи и можеше ясно да ги разграничи, докато преди изглеждаха просто като заострени фигурки. Той знаеше, че постовият на марса ги вижда още по-добре и предполагаше, че до десетина минути формите безспорно ще се превърнат в кораби.
Оркски кораби. Флотилията на Ордата, по-точно.
Праудмуър удари крака си в дървения парапет, което бе единственият външен признак за вълнението му. Най-накрая! Той мечтаеше за този шанс, откакто започна войната. Почти подскочи, когато получи новината от сър Туралиън, че Ордата се е насочила към Саутшор и едва сдържа вълнението си, когато постовите моряци потвърдиха, че оркските кораби са в Голямо море.
Те докладваха още и че орките са разделени на две групи. Първата е отплавала, а втората е тръгнала след нея по-късно. Не беше ясно дали просто са бързали прекалено много, за да се координират правилно, или втората група всъщност е преследвала първата. Възможно ли бе да има и оркски бунтовници? Праудмуър не знаеше, а и не го интересуваше особено. Нямаше никакво значение накъде отиваха или какво правеха. Важно бе само това, че сега оркските кораби се връщаха и отново плаваха в Голямо море в посока Лордерон. И така идваха право в ръцете му.