Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

С един-единствен замах драконите унищожиха третата флотилия — цели шест кораба. Всички на борда им загинаха. После ездачите на дракони насочиха зверовете си към първата флотилия, която стоеше между орките и свободата им.

— Проклети да са! Проклети да са всичките!

Адмирал Праудмуър стискаше парапета толкова силно, че още малко и или щеше да счупи пръстите си, или да отчупи някое парче дърво. Той видя как последните овъглени следи от унищожителите на третата флотилия потъват под вълните. И знаеше, че няма шанс Дерек или някой друг от екипажа да е оцелял.

Но щеше да скърби по-късно, ако изобщо оцелее. Праудмуър се отърси от мислите за сина си и се фокусира върху тактическите последици. Сега северната страна отново беше открита. Оркските кораби можеха просто да продължат натам, докато драконите опустошават неговите кораби, принуждавайки ги да се предадат. Ако това станеше, орките отново щяха да достигнат до Хилсбрад или Саутшор и да се присъединят към останалата част от Ордата. А това би означавало, че се е провалил. И бе напълно недопустимо.

— Връщаме се! — заповяда той, стресвайки кормчията. — Искам половината ни кораби да се насочат на север и да блокират отново пътя им! Другите да останат тук и да продължат атаката!

Морякът кимна.

— Но… драконите — започна той, въпреки че вече въртеше големия щурвал и обръщаше кораба.

— Те са врагове като всички останали — отсече рязко Праудмуър. — Просто ще ги атакуваме, все едно са вражески кораби.

Хората му кимнаха и се пръснаха да изпълняват заповедта. Платната се свиха, корабът обърна и се понесе с вятъра. Оръдията бяха отново заредени, а моряците ги подпряха с каквото намерят, за да ги повдигнат и насочат нагоре. Арбалетите също бяха презаредени, а нови бурета с барут стояха в готовност. Когато първият дракон се спусна към тях, Праудмуър извади меча си, вдигна го високо и рязко го свали.

— Атака!

Опитът му беше смел… но се провали. Драконът избягваше всяко гюле, което накрая потъваше в морето. Той събори буретата с криле и просто игнорира огнените стрели, които отскачаха от люспите му, без да го наранят. Яростната атака все пак го отблъсна за известно време, през което Праудмуър можа да преосмисли тактиката си. За щастие, не се наложи да предприема нищо ново.

Докато обмисляше варианти, с които да се опитат да вържат дракона с въжета или вериги, от облаците се спуснаха нови фигури. Те бяха значително по-дребни от дракони, може би двойно по-едри от човек, крилете им бяха покрити с пера, имаха дълги опашки, завършващи с пискюли, и горди клюнове. А на гърба на всяко от съществата седеше по едно нещо, наподобяващо нисък човек със странна, покрита с пера броня, кожата му бе изрисувана с татуировки и размахваше огромен чук.