Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Атака! — изрева Ренд, стиснал здраво секирата си, и се втурна напред, следван от воините си. — Убийте предателите!

— Смърт за предателите! — пригласяше Мейм до него.

— На бой! — изрева Чо’гал, вдигна наподобяващото коса оръжие така, че дългото му остро острие проблесна на следобедната слаба светлина.

— Да окъпем земята с кръвта им! — добави втората глава. — Нека смъртта им доведе до края на света!

Двете сили се срещнаха в гръмотевичен сблъсък върху покрития с лава бряг, където орки се нахвърлиха срещу орки. Проблясваха оръжия, падаха и се вдигаха чукове, мечове и копия, въртяха се и се удряха в едно дивашко проявление на енергия, страст и насилие. Навсякъде пръскаше кръв, която оцветяваше гъстия въздух с червена мъгла и потъмняваше близките морски вълни. Земята, все още неравна и нестабилна, стана хлъзгава и много от воините загубваха равновесие и срещаха смъртта си, докато се опитваха да се изправят.

Битката беше яростна. Воините на Чо’гал се бореха като подивели, без да ги е грижа за собствения им живот — целта им беше да нанесат възможно най-много щети и болка. Орките на Дуумхамър се бореха за отмъщение и справедливост — отмъщение за предателството на Гул’дан и битката, която им струваше това. И двете страни вярваха в целите си и никоя от тях нямаше да отстъпи.

Единствената разлика между тях бе в числеността. Гул’дан беше довел само два клана — собствения си Стормрийвър и клана на Чо’гал — Туайлайт Хамър. Неговият Стормрийвър беше най-малкият клан и се състоеше само от уорлоци — и всички до един сега бяха с него, оставяйки Туайлайт Хамър да се бият сами с воините на Дуумхамър. Ренд и Мейм Блекхенд бяха довели по-голямата част от своя клан Блек Туут Грин, който бе един от най-големите кланове на Ордата. Воините от Туайлайт Хамър много добре съзнаваха численото им превъзходство. И в хода на битката, след като и двете страни започнаха да дават тежки жертви, тази разлика започна да личи още по-ясно. Фанатичните орки обаче отказваха да се предадат и се биха до последно. Те повлякоха много воини на Дуумхамър след себе си. Самият Чо’гал откъсна ръката на един от най-силните воини на Блек Туут Грин, но и двете секири на орка се забиха в гърдите му, докато друг воин изгуби окото си от добре прицеленото острие на бойна секира… Но накрая огненият бряг бе отрупан с трупове и единствените оцелели бяха воините на Блекхенд.

— Сега — каза Ренд, избърсвайки секирата си в трупа на един орк, от гърдите на когото още струеше кръв, — да намерим Гул’дан. Уорлокът има да отговаря за много неща.