Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Предай на всички, че започваме веднага — заповяда Гул’дан на лейтенанта си. — Дуумхамър може вече да е разбрал за бягството ни и не искам да рискувам да му позволя да ни прекъсне, преди да постигнем целта си.

Двуглавият огър кимна и се обърна към следващия кораб, от който после заповедта се предаде и на другите след него. Започнаха да се мятат въжета и скоро огрите-магьосници и орките-некроманти се заизкачваха на кораба на Гул’дан. В зависимост от възможностите и предпочитанията си, някои се катереха по въжетата, а други плуваха до тях.

— Мястото, което търсим — древният храм, се намира под нас — обясни Гул’дан, когато всички уорлоци се строиха на палубата пред него. — Можем да се опитаме да се гмурнем до там, но не съм сигурен на каква дълбочина се намира. Освен това ще е прекалено тъмно и студено.

Той се усмихна широко.

— Затова ще издигнем земята и ще доведем храма при нас.

— Това възможно ли е? — попита един от новите огри-магьосници.

— Да — отвърна Гул’дан. — Не много отдавна в родния ни свят успяхме да издигнем друга земна маса — един вулкан в долината Шадоумуун. Тогава поведох Съвета в сянка, а сега ще поведа и вас.

Той се заслуша за други въпроси или протести, но такива нямаше и той кимна, доволен. Новите му слуги бяха не само по-силни от старите, но и по-покорни — две черти, които той особено ценеше.

— Кога започваме? — попита накрая Чо’гал.

— Веднага — отвърна Гул’дан. — Защо да чакаме?

Той се обърна и ги поведе към бордовата ограда, а помощниците му се наредиха от двете му страни. После затвори очи и се фокусира върху силата, която се намираше някъде дълбоко под тях. Достигна я много лесно и щом я прихвана здраво, започна да дърпа магически енергията и източника й към себе си. В същото време се протегна мислено към обкръжението на тази сила и започна да повдига и него. Небето над тях потъмня, а морето около корабите се развълнува.

— Хванах я — изскърца той със стиснати зъби на помощниците си. — Свържете се с магията ми и ще я усетите. Излейте енергиите си в това, което съм изградил, и повдигайте заедно с мен. Веднага!

Той усети промяната първо, когато се присъедини Чо’гал, а след него и останалите. Небето над тях придоби наситен червен оттенък, а над главите им отекнаха гръмотевици, започна да се лее силен дъжд и яростни вълни люлееха кораба. Огромната тежест, която първоначално почувства, олекна и тегленето стана значително по-лесно. И все пак не беше леко, но поне поносимо, вместо мъчително. И при всеки следващ напън присъствието на магията се усещаше все по-силно. Той я обхващаше все по-здраво, а също и обкръжението й. Самата природа се бореше срещу тях, но те не отстъпваха.

Стояха така четири часа — неподвижни пред очите на останалите воини, но силно фокусирани върху борбата с титаничните сили. Водата ги обливаше отгоре и отдолу. Гръмотевиците ги оглушаваха. Светкавиците ги ослепяваха. Корабът се подмяташе във всички посоки, воините стискаха здраво греблата си и едва се задържаха на местата си. Някои от тях поглеждаха към Гул’дан и останалите уорлоци за инструкции, но никой от тях не помръдваше, докато корабът застрашително се накланяше ту на едната си страна, ту на другата…