Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Виждам ги! — извика един воин. — Там са, до онези острови!

Ренд Блекхенд, един от вождовете на клана Блек Туут Грин, се загледа в посоката, която оркът отбеляза, близо до мястото, където бяха видели бясното вълнение на морето и въздуха. Накрая забеляза и парчето суша, което се появи на запад, както и тъмните форми около него.

— Добре — отвърна той, кимна и подпря ръце върху дръжката на секирата си.

— Увеличете скоростта — заповяда той на барабанчика. — Искам да ги настигнем, преди да успеят да се изпокрият на тези острови.

На един от другите кораби той забеляза брат си Мейм, който говореше със своя барабанчик, явно давайки му същата заповед.

— Какво ще правим, ако използват магията си срещу нас? — попита един от по-младите воини.

Неколцина кимнаха в подкрепа на въпроса му. Това бе най-големият им страх. Те предпочитаха дори да бъдат заловени от Алианса или да бъдат изядени от дракон, и Ренд не можеше да ги вини. Той също не беше особено щастлив от идеята да се бие с Гул’дан и гадините му. Но Дуумхамър беше дал заповед и Блекхенд трябваше да защити името си. Ренд възнамеряваше да я изпълни… или да умре, докато се опитва.

— Магията им е мощна — призна той. — И Гул’дан може лесно да свали трима-четирима от нашите за няколко минути. Но той се нуждае от тези минути. Както и от физически контакт или по-голяма близост, а също и някакъв предмет на жертвата му.

Той се усмихна широко.

— Някой от вас да му е давал манерка, ръкавици или камък за точене?

И както се надяваше, неколцина се засмяха.

— Значи, просто стойте настрана от уорлоците и не им позволявайте да ви доближат или ги атакувайте бързо, преди да са успели да изрекат някое заклинание. — Той потупа секирата си. — Въпреки силите си, те са орки, които кървят и умират. Това няма да е много по-различно от ловуването на огри в родната ни земя. Всеки един от тях може да е по-силен от един или двама от нас, но ние можем да ги изтощим, да ги нападаме групово и да им попречим да се защитят.

Воините му кимнаха. Те разбраха думите му и сега виждаха магията просто като едно оръжие, което вече не изглежда толкова страшно.

— Почти стигнахме — заяви кормчията и Ренд се загледа зад него, към борда на кораба.

Сега островът се извисяваше от едната страна и Ренд, съдейки по размерите на оркските кораби, можа да прецени, че той е значително по-голям от всички, които беше виждал досега в този свят. Малките тъмни точици в далечината придобиха формата на кораби и той ясно видя орките, които се изливаха от тях върху тъмната, влажна суша. Ренд потисна ръмженето, което беше започнало да се надига в гърлото му и извика следващата заповед.