Спящата кукла [bg]

Линда продължи:

— Не беше на Великден. Беше друг ден, пак на вечеря. Но като се замислих за Великден, си спомних. С Даниел бяхме в кухнята. Гледаше ме как готвя. От съседната къща се чу силен трясък. Съседите се караха. Той каза, че нямал търпение да се махне от това място. Да отиде на своя планински връх.

— Планински връх ли?

— Да.

— Негов? — наостри уши Келъг.

— Така каза.

— Имаше ли някакви имоти?

— Не е споменавал нищо такова. Може би е казал „мой“, защото е искал някога да го има.

Ребека не знаеше нищо за това.

— Спомням си го ясно — настоя Линда. — Каза, че искал да избяга от всички. Щели сме да бъдем само ние, Семейството. И наоколо нямало да има никой друг. Струва ми се, че друг път не е споменавал нещо такова.

— Не е споменавал Юта, нали?

— Не — потвърди Ребека. — Обаче, чакайте, като се замисля… не знам дали ще помогне, но и аз си спомних нещо. В същия дух. Една вечер, когато си легнахме, той каза: „Трябва да направя голям удар. Да съберем достатъчно пари, за да се махнем оттук.“ Ясно си го спомням: „Голям удар“.

— Какво е имал предвид? Да купи имот ли?

— Може би.

— Линда?

Тя заяви, че не знае нищо повече, и изглеждаше разстроена, че Пел не е споделил всичко с нея. Данс зададе най-логичния въпрос:

— Възможно ли е този голям удар да е бил грабежът у Кройтън?

— Не знам — отговори Ребека. — Не ни беше казал какво ще правят с Джими през онази нощ.

Данс се замисли. Може би все пак е откраднал нещо ценно от дома на Кройтън. Направил го е, преди полицията да дойде. Замисли се за колата, с която е отишъл, за да извърши грабежа. Дали са я претърсили основно? Къде беше сега? Може би унищожена, може би някой я е купил. Записа си да се опита да открие автомобила. Също да провери в данъчната служба дали Пел има недвижима собственост.

Планински връх… Това ли е търсил в Интернет от затвора?

Имаше още неизяснени въпроси, но тя беше доволна от напредъка. Най-после имаше чувството, че малко е започнала да разбира Даниел Пел. Канеше се да попита още нещо, когато телефонът й иззвъня.

— Извинете ме.

Вдигна.

— Катрин, аз съм.

Тя притисна апарата до ухото си.

— Ти Джей, какво има?

Подготви се за нещо сериозно. Фактът, че той не я нарече „шефке“, означаваше, че има лоша новина.