Спящата кукла [bg]

— Ти Джей ми разказа всички подробности.

О’Нийл поклати глава и махна на Дилън и Патси. Кучетата заскачаха около него. Той им хвърли кучешки бисквити от един буркан, оставен до бутилка с текила. Те налапаха лакомствата и хукнаха нанякъде. О’Нийл отбеляза:

— Изглежда, че случаят ще е труден. Обзалагам се, че от Вашингтон искат да се потули.

— О, да. От най-висша инстанция.

— Ако искаш, мога да се обадя тук-там.

— В Чикаго, Маями или Лос Анджелес?

О’Нийл примигна изненадано и се засмя:

— И ти ли си мислеше за това? Кой е най-ясният случай?

— Аз съм за съмнителното самоубийство в Лос Анджелес. В щата е, така че попада в юрисдикцията на КБР и Келъг не може да го представи като самозащита. Освен това фалшивият файл, който той унищожи, беше именно за този случай. Защо ще го прави, ако е невинен?

Данс бе твърдо решена, ако на Келъг му се размине за убийството на Пел (което бе съвсем възможно), да не го остави да се измъкне. Щеше да разследва другите убийства.

Явно нямаше да е сама.

— Добре — каза О’Нийл. — Да се видим утре и да прегледаме уликите.

Тя кимна.

Детективът допи бирата и си взе друга.

— На Овърби сигурно няма да му се пътува до Лос Анджелес.

— Ако щеш, вярвай, мисля, че ще отиде.

— Сериозно?

— Ако пътуваме в икономичната класа.

— И на промоция — добави О’Нийл.

Двамата се засмяха.

— Някакви музикални желания? — попита Данс и почука по китарата.

— Не. — Той се изтегна назад и изпъна крака. — Свири каквото ти е на душата.

Катрин Данс се замисли за момент и засвири.