Спящата кукла [bg]

Имаше малко жестове на отрицание, но Катрин прецени, че жената не лъже. Изразът на стрес идваше от опита й да омаловажи прегрешенията си. Данс знаеше, че Семейството е извършвало доста по-тежки престъпления от дребни кражби от магазини. Имаше доста грабежи, нападения, джебчийство — престъпления срещу личността, доста по-сериозни от посегателствата върху чужда собственост.

— Нямахме друг избор. Ако искаш да си в Семейството, трябваше да участваш.

— Как беше да живееш с Даниел?

— Не беше толкова лошо, колкото може би си мислите. Просто трябваше да правиш, каквото той поиска.

— Ами, ако не го правиш?

— Никога не ни причиняваше болка. Не и физическа. Най-често… просто се отдръпваше.

Данс си припомни профила на типичен сектантски водач, който бе обрисувал Келъг.

Заплашвал ги е, че ще ги изостави, и това е било най-силното му оръжие.

— Преставаше да ти обръща внимание. Беше плашещо. Започваш да се питаш дали това е краят, дали ще те изхвърли. Някой в църквата ми каза за ония предавания за оцеляване по телевизията. „Биг Брадър“, „Сървайвър“.

Данс кимна.

— Разказа ми колко били популярни. Мисля, че затова хората толкова си падат по тях. Има нещо ужасяващо в идеята да те изгонят от семейството ти.

Линда сви рамене и погали кръста на гърдите си.

— Вие получихте по-дълга присъда от другите. За унищожаване на улики. Как стана това?

Жената стисна устни.

— Беше глупаво. Уплаших се. Даниел се обади и каза, че Джими е мъртъв и в къщата нещо не е станало както трябва. Накара ни да си съберем багажа и да се махнем. Полицията скоро можела да дойде. Даниел държеше в стаята си всички онези книги за Чарлс Менсън, изрезки от вестници, разни други неща. Изгорих някои от тях, преди полицията да дойде. Помислих си, че ще изглежда лошо, ако разберат, че толкова харесва Менсън.

Така и беше станало, помисли си Данс, спомняйки си, че точно този факт е бил използван от прокурора на делото.

Линда разказа още за живота си след арестуването. В затвора станала вярваща и след като я освободили, отишла в Портланд, където си намерила работа в местната протестантска църква. Брат й бил дякон там.

Излизала с някакъв мъж от Портланд, но църквата била целият й живот, а през свободното си време се грижела за приемните деца на брат си и жена му. Тя също искала да осинови дете (имала проблеми и не можела да роди), но това било трудно, след като вече е осъждана. Добави като заключение:

— Нямам много материални неща, но харесвам живота си. Живея богато, в добрия смисъл на думата.

На вратата се почука. Данс посегна към пистолета си.

— Аз съм, шефе. Ти Джей. Забравих паролата.

Катрин отвори вратата и младият полицай влезе с друга жена. Стройна и висока, около трийсет и пет, тя носеше кожена раница, преметната през рамо. Катрин Данс стана, за да посрещне втория член на Семейството.