Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Много съжалявам.

Стояха пред камерата за болни с изгаряния на интензивното отделение. През прозорчето се виждаше болничното легло, екипирано със сложна техника като в космически кораб: жици, клапи, манометри, апарати. По средата имаше неподвижна купчина, покрита със зелен чаршаф.

Същият цвят, като онзи, с който бяха покрили трупа на съпруга й. Данс си спомни мислите си тогава: „Къде отиде животът? Къде?“ Така намрази точно тази разцветка на зеленото.

Втренчи се в трупа. В ушите й отново прозвучаха думите на Еди Данс, които й бе прошепнала миналата вечер.

— Той каза: „Убий ме.“ Два пъти го повтори. После затвори очи…

Бащата на Милар беше в стаята. Задаваше на лекаря въпроси, чиито отговори вероятно бяха непонятни за него. При все това бащата, надживял сина си, трябва да изпълни този ритуал — и още много други през идните дни.

Келъг също изказа съболезнования на майката, която и на него повтори, че смъртта на сина й била за добро, иначе щял да се мъчи с години, да му присаждат кожа…

— Да, така няма да се мъчи, абсолютно — увери я той, използвайки любимото наречие на Чарлс Овърби.

Еди Данс, която бе поела извънредна смяна в отделението си, се приближи. Изглеждаше разстроена, но целеустремена, изражение, което дъщеря й добре познаваше. Понякога престорено, понякога искрено, то добре й беше служило в миналото. Днес, разбира се, изразяваше истинските й чувства.

Еди се приближи до майката на Милар. Хвана я за ръцете и разпознавайки признаците на настъпваща истерия, започна да я разпитва как се чувства, как го приемат съпругът и другите й деца — все въпроси, които имаха за цел да разсеят мислите й за тази ужасна трагедия. Еди Данс имаше гениална дарба да утешава. Затова пациентите толкова я обичаха.

Роса Милар се поуспокои, после тихо заплака и Катрин видя как сковаващият ужас се сменя с преодолима скръб. Съпругът й също дойде и Еди предаде опечалената майка на него като опитен акробат, прехвърлящ свой колега на друг цирков артист във въздуха.

— Госпожо Милар — започна Данс, — бих искала да…

Изведнъж нещо я изблъска, тя изкрещя, не успя да измъкне пистолета си, а протегна ръцете си напред, за да не се блъсне в една болнична количка.

Първата й мисъл бе: „Даниел Пел е в болницата!“

— Не! — изкрещя О’Нийл.

Или Келъг. Може би и двамата. Данс падна на колене, събори няколко пластмасови епруветки и чашки.

Лекарят също скочи напред, но Уинстън Келъг сграбчи разбеснелия се Хулио Милар, изви ръката му назад и лесно успя да го овладее. Направи го толкова бързо, сякаш не му струваше никакво усилие.

— Не, синко! — изкрещя бащата; майката заплака по-силно.

О’Нийл помогна на Данс да се изправи. Нямаше наранявания, макар че на другия ден вероятно щеше да е насинена.

Хулио се опита да се освободи от хватката на Келъг, но агентът, който явно бе доста по-як, отколкото изглеждаше, изви малко по-силно ръката му.

— Спокойно, момче. Ще се нараниш. Спокойно.

— Кучка, шибана кучка! Ти го уби! Ти уби брат ми!

— Хулио, чуй ме — опита се да го вразуми О’Нийл. — Родителите ти са достатъчно разстроени. Не влошавай нещата.

— Влошавам ли? Кое може да е по-лошо?

Младежът се опита да ритне Келъг. Агентът просто се дръпна и изви китката му по-силно. Хулио изохка.

— Спокойно. Няма да боли, ако стоиш мирно. — Келъг погледна уплашените родители. — Съжалявам.

— Хулио — каза бащата, — ти я удари. Тя е полицай. Могат да те арестуват.

— Нея трябва да арестуват! Убийца!

— Стига! — изкрещя Милар старши. — Майка ти, помисли за майка си! Стига!

О’Нийл спокойно извади белезниците си. Двоумеше се. Погледна Келъг. Двамата се колебаеха. Хулио като че ли се успокои.

— Добре, добре. Пуснете ме.

— Ако не можеш да се владееш, ще трябва да ти сложим белезници — предупреди детективът. — Разбра ли?

— Да, да, разбрах.

Келъг го пусна и му помогна да се изправи.

Всички гледаха Данс, но тя не смяташе да подаде жалба.

— Няма нищо. Няма проблем.

Хулио се втренчи в лицето й:

— О, има проблем. Голям проблем.

Обърна се и гневно излезе от чакалнята.

— Съжалявам — промълви през сълзи Роса Милар. Данс я увери, че няма проблем.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?