Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— От колко време е тук?

— От четирийсет-петдесет години, предполагам. Помпите имат само две прозорчета за цената — сякаш никой не е очаквал, че бензинът ще струва повече от деветдесет и девет цента.

Келъг продължи:

— Пел познава района. Съучастничката му вероятно не е местна. Избрал е това място, понеже е пусто, но и защото има ясен ориентир, който няма как да пропуснеш. „След вятърната мелница завий вдясно.“

Изражението на О’Нийл показваше, че не се е отказал от теорията си:

— Възможно е. Разбира се, ако това е причината, можеше да избере място по-близо до града. Така съучастничката щеше да го намери по-лесно, а пусти места има колкото искаш. Помисли и за това — карал е крадена кола с труп в багажника. Сигурно е бързал да се отърве от нея.

— Да, има логика — съгласи се Келъг. Огледа се, като присви очи в мъглата. — Само че съм по-склонен да приема друга теория. Мисля, че е избрал мястото не заради кея, а защото е пусто и има плаж. Той не извършва ритуални убийства, но повечето сектантски водачи имат влечение към мистицизма, а водата често играе такава роля. Смятам, че тук е станало нещо, наподобяващо церемония. Съучастничката му също е участвала. Може би са правили секс след убийството. Или друго?

— Какво?

— Не мога да кажа. Предполагам, че е трябвало да се срещнат тук. Каквото и да е бил замислил.

— Добре — изтъкна О’Нийл, — но няма следи от друга кола, нищо не показва, че се е върнал на пътя. Би трябвало да има отпечатъци.

— Може да ги е заличил. — Келъг посочи покрития с пясък участък от пътя. — Тези следи не изглеждат естествено. Може да ги е замел с клон или трева. Дори да е носил метла. На ваше място бих претърсил целия район.

— Според мен няма да навреди, ако проверим за откраднати лодки — упорстваше О’Нийл. — Ще накарам криминалистите да огледат кея.

Като на турнир по тенис агентът от ФБР върна топката:

— При този вятър и дъжда… Определено трябва първо да се огледа пътят.

— Знаеш ли какво, Уин, мисля, че първо ще огледаме кея.

Келъг наклони глава на една страна, тоест: „Твоя работа. Прави каквото искаш.“

— Добре, както кажеш. Все пак аз ще огледам пътя, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, давай.

Без да погледне Данс (нямаше намерение да я въвлича в спора), агентът от ФБР се върна при мястото с подозрителните следи.

Катрин се върна при автомобила си, доволна, че се маха от местопрестъплението. Огледите не бяха нейната стихия.

Не желаеше и да участва в препирни между мъже, мерещи силите си.

* * *

Лицето на скръбта.

Катрин Данс го познаваше добре. От работата си като журналист, от интервютата с оцелели от катастрофи и престъпления. От дните си като съдебен консултант, когато наблюдаваше лицата на свидетели и жертви, разказващи за извършени спрямо тях несправедливост и насилие.

От личния си живот. Като вдовица — когато видеше в огледалото една друга Катрин Данс, с треперещи устни, преди да свали стоическата си маска.

Защо си даваш труд? Защо?

Сега виждаше същото изражение върху лицето на Ив Брок, шефката на Сюзан Пембъртън.

— Не мога да повярвам. Не, никой не може…

Жената вече не плачеше, но само временно, предусещаше Данс. Едрата възрастна бизнесдама се стараеше да владее чувствата си. Седеше изпъната, със събрани под стола крака, със стегнати рамене, стиснати зъби. Типично изражение на скръб.

— Не разбирам защо е взел компютъра, документите. Защо?

— Предполагам, че е искал да скрие нещо. Може би преди години сте организирали празненство за него и не е искал никой да узнае за това.

Първият въпрос на Данс бе дали фирмата е съществувала, преди Пел да влезе в затвора. Отговорът беше положителен. Жената пак заплака:

— Искам само едно да знам. Какво е направил…

Катрин отгатна въпроса и отговори:

— Не е имало сексуално насилие.

Попита за клиента, с когото е трябвало да се срещне Сюзан, но жената не знаеше подробности.

— Бихте ли ме извинили за момент.

Ив Брок вече не можеше да сдържи сълзите си.

— Разбира се.

Жената грабна един ключ от бюрото си и изтича в тоалетната.

Данс заоглежда стените в кабинета на Сюзан Пембъртън, покрити със снимки от тържества, които е организирала: сватби, еврейски празници, рождени дни, фирмени събирания и банкети, политически кампании, ученически и студентски купони, фирмата организираше и помени за починали.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?