Спящата кукла [bg]

Линда твърдеше, че не е. Не бяха чували и за „Алисън“.

— Опишете ми един типичен ден за Семейството — подкани ги Данс.

Ребека като че ли се затрудни:

— Ставахме, закусвахме… Не знам…

Линда сви рамене:

— Бяхме като семейство. Говорехме за неща, за които си говорят семействата. За времето, планове, къде искаме да отидем. Парични проблеми. Кой къде ще работи. Понякога оставах сама в кухнята, миех чиниите или просто плачех от щастие. Най-после имах истинско семейство.

Ребека се съгласи, че животът им не се е различавал от този на всеки друг човек, макар че явно не изпитваше същите сантиментални чувства като бившата си другарка в престъпленията.

Разговорът вървеше вяло и не се сещаха нищо съществено. От разпитите на престъпници и свидетели Данс знаеше, че общите неща размиват спомените, а конкретните подробности го проясняват.

— Добре, да опитаме друго. Изберете определен ден и ми разкажете за него. Ден, който и двете си спомняте.

Те обаче не се сещаха за нещо конкретно. Данс сви рамене:

— Помислете за някой празник: Денят на благодарността, Коледа.

— Може би Великден? — предложи Линда.

— Първият ми празник там — съгласи се Ребека. — Всъщност единственият. Добре. Беше забавно.

Линда описа как сготвила обилна вечеря с храна, която Сам, Джими и Ребека „били намерили“. Полицайката веднага отбеляза евфемизма — означаваше, че тримата са откраднали продукти.

— Сготвих пуйка — разказа Линда. — Пекох я цял ден в задния двор. Леле, голямо забавление беше.

— Значи бяхте вие двете и Саманта, най-свитата от Семейството.

— Мишлето.

— И младежът, когото Пел е убил в дома на Кройтън — добави Келъг. — Джими Нюберг. Разкажете ми за него.

— Добре — поде Ребека. — Беше забавно малко кутре. И той избягал от родителите си. От Сиатъл, доколкото си спомням.

— Хубаво момче. Само че тука не беше добре — Линда почука по челото си.

Другарката й се засмя:

— Бивш наркоман.

— Обаче беше страшно сръчен. Дърводелство, електроника, всичко му се удаваше. Много се увличаше по компютри, дори пишеше собствени програми. Разправяше ни за тях и никоя от нас не разбираше нищичко. Искаше да си направи уебсайт. Обърнете внимание — това бе още преди да се появят. Мисля, че беше доста изобретателен. Беше ми мъчно за него. Даниел много не го обичаше. Ядосваше му се. Мисля, че искаше да го изхвърли.

— Освен това Даниел беше женкар. Не се чувстваше добре в присъствието на други мъже.

Данс ги накара да продължат с разказа за празнуването на Великден.

— Беше хубав ден — продължи Линда. — Слънчево. Топло. Пуснахме музика. Джими беше сглобил доста добра уредба.