Спящата кукла [bg]

Накара го да поиска от телефонната компания разпечатка на номерата, с които е говорила Сюзан. Не вярваше клиентът да е бил Пел — той беше дързък, но едва ли би излязъл в центъра на Монтерей посред бял ден. Човекът обаче можеше да даде ценна информация например за това, къде е смятала да ходи Сюзан след срещата им.

Данс попита Ив за номера и го каза на Ти Джей.

След като затвори, попита:

— Какво имаше в откраднатите документи?

— О, всичко за работата ни. Данни на клиенти, хотели, доставчици, църкви, хлебарници, ресторанти, магазини за алкохол, цветарници, фотографски ателиета, фирми за връзки с обществеността… всичко…

Изброяването като че ли я изтощи. От какво толкова се е тревожел Пел, че е искал да унищожи документите?

— Работили ли сте за Уилям Кройтън и фирмата му?

— За… о, човека, когото убиха, с цялото семейство? Не, никога.

— Може би за клон на фирмата му или за някой от доставчиците му?

— Възможно е. Обслужваме много фирмени мероприятия.

— Имате ли резервен архив?

— За някои неща, да. За данъчни документи, невалидни чекове. Копия на някои фактури. Но на много неща не съм обръщала особено внимание. Не ми е хрумвало, че някой ще открадне документацията. Копията трябва да са при счетоводителя ми. Той е в Сан Хосе.

— Можете ли да осигурите запазените документи? Колкото можете повече.

— Много са…

Жената бе съвсем объркана.

— Да кажем неща отпреди осем години. До май деветдесет и девета.

Изведнъж на Данс й хрумна нещо друго. Дали Пел не се интересуваше от нещо, което жената е планирала за в бъдеще?

— Искам и данните за всички планирани събития.

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

Ив изглеждаше съсипана от трагедията, парализирана.

Данс се замисли за книгата на Мортън Негъл — „Спящата кукла“ — и си даде сметка, че пред нея стои още една от жертвите на Даниел Пел.

Убийството е като хвърлен камък в спокойно езеро. Вълничките по повърхността се разпространяват до безкрай.

Данс взе снимката на Сюзан и слезе на улицата, за да се срещне с Ти Джей. Телефонът й иззвъня.

На екранчето се изписа името на О’Нийл.

— Здравей — каза тя, радостна, че го чува.

— Трябва да ти кажа нещо.

— Казвай.

Той заговори тихо и Данс го изслуша.

— Ще дойда веднага, щом мога.