По следите на злото [bg]

След по-малко от минута жената отново влезе в дневната и донесе поднос с каничка кафе, две големи чаши, две чинийки, две десертни вилици и малък нож.

— Искате ли помощ? — попита Мичъл и стана.

— Не. Ще се справя сама. Благодаря.

Тя остави подноса на масичката за кафе до кутията с кексчетата.

Мичъл отново седна, а жената наля кафе в двете чаши и му подаде едната.

— И аз го пия чисто — каза тя.

— Това помага да се оцени истинският аромат на кафето — отбеляза Мичъл. — Или поне така казват. Не съм познавач. — Той отпи малка глътка и почувства, че горещата течност опари небцето му. Странно, но болката беше приятна. — Много е хубаво — добави Мичъл.

— Колумбийско е — обясни жената. — Казаха ми, че е някаква специална смес. Вероятно е само търговски номер, но е по-хубаво от кафетата в супермаркета.

Мичъл кимна и отпи още една малка глътка.

— Ще ги опитаме ли? — попита жената, взе кутията с кексчетата и вдиша капака. — Кое искате?

— О, не, за мен не, благодаря.

— Хайде, вземете си — настоя тя. — Нека поне си поделим едно… моля?

— Добре — отстъпи Мичъл. — Нека си поделим едно.

— Чудесно. Е, кое да изберем?

Той леко повдигна рамене.

— Може би това със синята глазура?

— Нека бъде синята глазура. — Жената извади кексчето от кутията, сложи го в едната чинийка и го разряза на две. Премести едната половина в другата чинийка и я предложи на Мичъл.

Той остави чашата с кафето и взе чинийката. Двамата изядоха по един залък от кексчето.

— Еха — каза жената и кимна одобрително. — Много е вкусно. Благодаря ви още веднъж.

Мичъл трябваше да се съгласи. Това наистина беше едно от най-вкусните кексчета, които беше опитвал.

Той го прокара с още една малка глътка кафе и след това насочи вниманието си към библиотеката зад жената.

— Имате страхотна колекция от книги.

— Четенето винаги е било моя страст — призна тя.

— И моя. Имате ли нещо против да ги разгледам?

— Съвсем не. Моля, заповядайте.

Мичъл остави чинийката си, стана, пъхна ръце в джобовете на панталона си и се приближи до библиотеката. Лавиците бяха отрупани с американска и световна класика, както и огромен брой учебници по психология, и колкото и да беше странно, криминална психология. Това предизвика усмивка на устните му. Когато се обърна да разгледа следващата секция с книги, той внимателно застана малко настрана, за да може с периферното си зрение да наблюдава какво прави жената.

Погледът й го проследи до библиотеката, но само за няколко секунди, и после се върна на чинийката и остатъка от кексчето.