По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Поне би трябвало да е така, като имам предвид големия брой учебници по психология в библиотеката ти. Но все едно, това не е обяснението, което търсиш, нали? Ти всъщност искаш да знаеш защо съм дошъл. И защо ти причинявам това.
Жената преодоля страха си и най-после съумя да кимне. Направи го веднъж и много неуверено.
— Е — отговори Лушън, наведе се и зашепна в ухото й: — Дошъл съм поради една-единствена причина, най-сладката от всичките… отмъщение.
Тя намръщи чело.
— Да, знам — рече Лушън. — И не те обвинявам. Имаш пълното право да си объркана, защото истината е, че отмъщението ми няма нищо общо с теб. Ти си само злочест страничен продукт. Но въпреки това… убиецът трябва да направи онова, което прави един убиец, нали?
Очите на жената се напълниха със сълзи, но преди паниката отново да завладее тялото й, Лушън я зашлеви през лицето толкова силно, че главата й отхвръкна назад, удари се в облегалката на стола и я дезориентира напълно. От устата й се разхвърчаха пръски кръв. Няколко капки попаднаха върху челото и дясната буза на Лушън. Жената извика от болка и ужас и той бавно избърса кръвта с показалеца на лявата си ръка, а след това го доближи до устните си. Езикът му изскочи от устата като змийски и облиза върха на пръста му.
— Кръвта ти е сладка на вкус — отбеляза Лушън и после сграбчи двата й крака, стегна ги със свинската опашка и обърна глава, за да погледне към кухнята. — Обзалагам се, че имаш невероятни ножове там, нали? Може би дори касапски сатър? Те са любимите ми.
Жената отново го погледна и той видя, че зениците й се разширяват от страх. От задния си джоб Лушън извади дълъг прозрачен найлонов гащеризон.
— Това е единственият костюм, който имам — обясни той, докато нахлузваше гащеризона върху дрехите си. — Не искам да се изцапа, нали разбираш за какво говоря?
Устните на жената се разтвориха, за да издадат писъка, който беше заседнал в гърлото й от една минута, но Лушън го очакваше. Преди гласните й струни да произведат някакъв звук, десният му юмрук се заби в стомаха й с невероятна сила и точност и изкара въздуха от дробовете й. Вместо писък от устата й излезе повръщано. Кексчето, което току-що беше изяла, сега в течна форма, се разплиска върху дрехите й, стола и пода. Лушън също беше изпръскан, но найлоновият гащеризон предпази костюма му да не се изцапа.
— Не бих те посъветвал да пищиш — каза й Лушън. — Това може да е изключително болезнено за теб.
Жената се изкриви от мъчителна болка и се закашля.
— А сега ще отида за ножовете. — Лушън се усмихна. — Не ходи никъде. Връщам се веднага.
67
Не е тайна, че нощният живот в Лос Анджелис е сред най-вълнуващите в света. От луксозни и модни нощни клубове, които обичат да посещават най-известните знаменитости, до невзрачни и долнопробни ъндърграунд заведения (където също обичат да ходят някои от най-известните знаменитости, макар и обикновено дегизирани), из целия град са разпръснати тематични барове и ресторанти, да не споменаваме за множеството питейни заведения, които изникват за една нощ и изчезват безследно само няколко месеца по-късно. В Лос Анджелис можеш да пийнеш в заведение, обзаведено като мобилна лаборатория за метамфетамин на кристали, същата като в телевизионния сериал "В обувките на Сатаната", където напитките се сервират в градуирани мензури, заедно с линия синя захар за смъркане, или и обстановка като в болнично отделение със сервитьорки с прилепнали по телата латексови униформи. Всичко може да се използва за тема и колкото по-ексцентрично или емблематично е, толкова по-добре. Барресторантът "Заешката дупка" в Алхамбра беше едно от тези места.
Хънтър беше минавал с колата си покрай този бар-ресторант, но не беше влизал вътре. Той отбягваше като чума такива заведения заради модните тълпи, които привличаха, но "Алиса в Страната на чудесата" беше любимата книга на Трейси и когато научи за "Заешката дупка", тя просто трябваше да отиде там и помоли Робърт да я придружи.
Той паркира колата си на Западна главна улица, на отсрещната страна срещу номер двайсет и четири, и погледна часовника си. Беше точно осем и половина вечерта. Трейси Адамс беше запазила маса за двама за този час.
Хънтър се усмихна, когато слезе от колата. На тротоара пред тематичния бар за коктейли имаше пътепоказател като в анимационен филм с четири шарени дървени табелки. Всяка сочеше в различна посока. Надписите от горе на долу бяха: "Заешката дупка", "Мордор", "Хогуортс" и "Нарния". Хънтър хареса чувството за хумор.