![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
63
Небето над Лос Анджелис в късната сутрин беше нашарено от изолирани тънки бели облаци, които подсилваха ясния му син цвят. Температурата в единайсет часа беше единайсет градуса по Целзий, но прогнозата за времето предвиждаше, че денят ще става все по-топъл и до петнайсет часа вероятно ще стигне двайсет и три градуса.
Лушън — или по-скоро Джеймс Мичъл — напусна скривалището си до Националния природен парк "Анджелис" в 12:47. В понеделник следобед непрекъснатото шофиране от Алтадина до Дауни щеше да му отнеме четиридесет-четиридесет и пет минути, но трябваше набързо да се отбие на едно място преди крайната цел.
Малката фамилна пекарна се намираше до китайски ресторант в центъра на град Алхамбра, южно от Пасадина. Джеймс Мичъл спря отпред, влезе в пекарната и купи кутия с три домашно приготвени, красиво украсени кексчета с глазура. Трийсет и осем минути по-късно той паркираше вана си пред църква в Дауни, на две преки от къщата на мишената.
Докато слизаше от превозното си средство и заключваше вратата, Мичъл огледа скромното място за богослужение пред себе си. На тухлената стена, високо над широкия вход, имаше изображение в бяло и златисто на разпнатия Исус. Мичъл вдигна глава, погледна го и се усмихна.
— Как си там горе? — попита той. — Удобно ли ти е? — Изчака една-две секунди, сякаш наистина мислеше, че ще получи отговор. — Ако наистина съществуваше, щеше да ме спреш веднага, нали? — продължи той едностранния разговор. — да изпратиш мълния да ме убие или нещо друго, защото тъй като би трябвало да знаеш всичко, ясно ти е какво се готвя да направя… и ще бъде кърваво, обещавам ти. — Мичъл нехайно повдигна рамене. — Но ти няма да направиш нищо, нали? От небето няма да се спусне мълния, която да ме убие, нали?
Той отново изчака няколко секунди, но този път отправи очи към синьото небе, сякаш търсеше нещо.
— Не, няма мълния — ухили се Мичъл. — Дали защото ти си лъжа и никога не си съществувал, или защото си като мен — садистичен шибаняк, който обича да гледа онова, което правя, защото ти харесва да наблюдаваш как те страдат? Такъв ли си? Позволяваш да съществуват хора като мен, защото обичаш да гледаш как ги наказвам и как страдат?
Мичъл пак изчака малко.
— Е, ако си такъв, тогава непременно гледай, защото онова, което предстои, много ще ти хареса.
Иззад сградата на църквата се появи някакъв латиноамериканец, който буташе ръчна количка, пълна с торф. Стигна до портите, махна шапката си и избърса потта от челото си, видя Мичъл и го поздрави, като кимна.
Мичъл отвърна на поздрава, оправи папийонката си, намигна на изображението на Исус и спокойно тръгна към дома на мишената.
64
Наближаваше два следобед, когато Джеймс Мичъл спря пред едноетажната къща със синя фасада на две преки от мястото, където беше паркирал вана си. Тънките бели облаци, които украсяваха небето сутринта, бяха изчезнали и оставили чисто, ведро яркосиньо пространство високо над Лос Анджелис.
— Хубав ден да умреш — каза Мичъл, намести очилата си и огледа улицата. Всичко беше абсолютно неподвижно — никъде не играеха деца, нямаше движение на коли, никой не гледаше през прозореца си, никой не работеше в градината си и нямаше минувачи.
Носейки в ръка кутията с кексчетата, Мичъл тръгна по калдъръмената пътека, която водеше към предната врата на къщата. Стигна дотам, пое си дълбоко дъх, изтупа сакото на костюма си с лявата си ръка и натисна звънеца. Няколко секунди по-късно чу, че към вратата предпазливо се приближават стъпки.
Мичъл изправи рамене.
Шпионката на вратата се затъмни за момент, а после веригата се плъзна по жлеба и вратата се отключи. След това се отвори, доколкото позволяваше веригата, и през пролуката надникна женско лице, което се виждаше наполовина. Жената беше дванайсет-тринайсет сантиметра по-ниска от Мичъл. Поразителните й зелени очи зад очилата с черни рамки, които идеално подхождаха на сърцевидното й лице, бързо огледаха мъжа навън.
— Здравейте. Мога ли да ви помогна с нещо? — Гласът й беше мек, приятен и успокояващ — като глас на разказвач в документален филм.
Мичъл долови леко ухание на лилии и ванилия, примесено с мириса на прясно сварено кафе, които се разнасяха от къщата.
— Здравейте, госпожо — каза той със спокоен и сърдечен тон. — Ужасно съжалявам, че ви безпокоя този следобед. Исках само да ви се обадя и да се представя. Казвам се Мичъл, Джеймс Мичъл, и съм новият ви съсед. — Той направи кратка пауза и повдигна вежди. — Имам предвид през три къщи. Номер петнайсет.