По следите на злото [bg]

61

Изследването на Джоел Норис за фазите, през които преминава мисловният процес на серийния убиец, идентифицираше седем фази, но чрез своето изследване Лушън беше установил, че в много случаи има още една фаза — дебненето. Тази фаза можеше да бъде обособена като отделна и така фазите да станат общо осем, не седем, или да бъде взаимозаменяема с третата фаза на Норис — ухажването.

Според Норис голям брой серийни убийци пристъпват от фазата на тролинг, когато убиецът избира жертва, към фазата на ухажване, когато убиецът се опитва да спечели доверието й, преди да я примами в капан. Норис правилно добавяше, че не всеки сериен убиец преживява фазата на ухажване, а само по-организираните и самоуверените. Това беше валидно и за фазата на дебнене на Лушън. Някои серийни убийци — по-организираните, включително Лушън, веднага след като изберяха жертва, обикновено прекарваха период от време, наблюдавайки мишената. Предимствата бяха две. Първо, в случаите, когато убиецът се придвижваше от фазата на дебнене към фазата на ухажване, това му даваше по-добра представа как да спечели доверието на жертвата, преди да я примами в капан. И второ, в случаите, в които убиецът заменяше фазата на ухажването с фазата на дебнене, той разбираше по-добре движенията и навиците на жертвата през деня и това му помагаше да вземе информирано решение кога ще бъде оптималният момент да пристъпи към фазата на залавянето — или отвличането. Сама ли живееше жертвата? Ако не, беше ли жертвата сама вкъщи през някоя част от деня или нощта? Имаше ли жертвата навика да излиза да тича за здраве, да кара велосипед или някакво друго занимание по време на деня или нощта… нещо, каквото и да е, което да намали риска убиецът да бъде забелязан, докато преминава към следващата фаза. Когато беше възможно, Лушън винаги се впускаше във фазата на дебнене, преди да похити жертвата. И този път нямаше да е по-различно.

Той вече беше решил коя ще бъде следващата му жертва и сега, след като взривяването беше зад гърба му и бе намерил подходящо скривалище, най-после можеше да премине към фазата на дебнене.

През следващите пет дни Лушън следи избраната жертва най-малко осемнайсет часа в денонощието. Направи десетки снимки и записа абсолютно всичко, което можа, за установената ежедневна практика на жертвата. До третия ден вече разпозна няколко повтарящи се схеми. А до петия знаеше точно как ще се придвижи към фазата на залавянето.