![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Мъжът до лавиците с книги затвори очи за момент, търсейки мрака в себе си. Намери го само за частица от секундата.
Изведнъж Джеймс Мичъл, адвокат, изчезна от стаята. Той нямаше смелостта и познанията да направи необходимото… но Лушън ги имаше и се беше завърнал. Лушън бързо извади от левия си джоб прозрачен плик от дебел найлон, а от десния — кабелна стяжка тип "свинска опашка" с две примки.
Когато жената вдигна ръка, за да поднесе вилицата към устните си, Лушън пристъпи към нея и с едно-единствено светкавично движение нахлузи найлоновата торбичка на главата й и веднага я стегна колкото можеше по-здраво, прекъсвайки притока й на кислород.
Жената моментално изпадна в паника. Чинийката й падна на пода и се строши на няколко парчета, когато се удари в дървената повърхност. Вилицата отскочи в крака й и изчезна под канапето. Отчаяните й ръце, водени от инстинктивен страх, машинално се стрелнаха към лицето й, когато цялото й същество беше обзето от най-животинската от всички реакции — борбата за оцеляване. Импулсът изпревари мислите и я накара да направи всичко необходимо, за да остане жива. Лушън обаче очакваше тази реакция.
Той не за пръв път използваше найлонов плик и знаеше, че от чиста паника всички жертви реагират по един и същ начин — посягат към онова, което им пречи да си поемат дъх, и се опитват да го махнат.
Лушън знаеше това и затова беше използвал само лявата си ръка, за да държи найлоновата торбичка. Хватката му беше като на каубой, който дърпа юздите на кон.
Жената се опита да сграбчи найлоновия плик и Лушън пресрещна ръката й по средата на движението. Сръчно я хвана за китката, плъзна ръката й през едната примка на свинската опашка, изви я и я дръпна към себе си и зад стола, на който тя седеше.
Извиването на дясната й ръка моментално обърка лявата и вместо да посегне към найлоновия плик, тя се протегна към мястото на болката, която изведнъж експлодира в дясното й рамо.
Паниката й се засили и краката й започнаха да ритат в неконтролируем ужас. Жената стъпи на пода и се опита да стане, но положението, в което Лушън беше извил ръката й зад стола, направи движението изключително непохватно и силно болезнено за нея. Тялото й отново се отпусна на стола.
Жената отчаяно се закашля в найлоновата торбичка, напълни я с разпенена слюнка и я замъгли отвътре. Носът й потече и очите й замигаха трескаво, докато разтърсваше глава наляво и надясно в опит да се освободи. Лявата й ръка най-после реши да се върне в играта. Пусна дясното й рамо и веднага посегна към найлоновия плик, но Лушън отново очакваше реакцията. Лявата му ръка пусна найлоновата торбичка и с друго светкавично движение сграбчи лявата й китка и я изви зад стола, както беше направил с дясната й ръка, а след това й нахлузи втората свинска опашка и я стегна.
Играта свърши.
66
Лушън имаше задълбочени познания за човешкия мозък, физиологията му и как реагира, когато се сблъска с най-големия от всички страхове — страха от смъртта. Той знаеше какви хормони ще произведе мозъкът и какви нервни импулси ще изпрати до останалите части на ялото, когато осъзнае, че животът свършва.
При повечето хора, с изключение на онези, които са специално тренирани за такива видове ситуации, логичното мислене престава да съществува и се заменя с елементарни електрически импулси. По тази причина човешките реакции стават основни и предсказуеми. Така например Лушън знаеше, че тъй като мозъкът на жената е усетил предстоящата заплаха от смърт и е разпознал движещата й сила като "липса на кислород", незабавно ще принуди мозъчния ствол (частта на мозъка отзад на врата, която контролира основните функции като дишане и будно състояние) да произведе поток от два основни хормона на стреса — норепинефрин и кортизол. Освен това ще изпрати "основен панически" електрически импулс до дихателната система на тялото и да й сигнализира да получи въздух по какъвто и да е възможен начин. Първият инстинкт на тялото, воден от този "панически" импулс и захранван от хормоните на стреса, щеше да бъде опит за дълбоко поемане на дъх, за да набави повече кислород, но това, разбира се, нямаше да има успех заради препятствието, което представляваше найлоновата торбичка.
В математиката на оцеляването по-малкото количество кислород означаваше по-силна паника. Заедно с това мозъкът на жената щеше да увеличи производството на хормони на стреса и да изпрати още по-настойчив електрически сигнал, който щеше да принуди сърцето й да бие още по-учестено и диафрагмата й да се свива и разпуска по-бързо. Дълбокото дишане веднага щеше да стане повърхностно и много по-отчаяно, но тъй като препятствието за дишането нямаше да бъде премахнато, това нямаше да има резултат и паниката на жената щеше да стане сляпа.