По следите на злото [bg]

— Разбира се, че искаш — отговори Лушън на собствения си въпрос, направи пауза и после започна да обяснява: — Онова, което в момента се случва с теб, е много елементарно. Веднага щом блокирах притока ти на кислород — той вдигна дясната си ръка и показа найлоновия плик, — мозъкът ти усети опасност, най-страшната опасност от всички: "заплаха за живота". Заедно с това група неврони в мозъчния ти ствол незабавно започна да произвежда норепинефрин и кортизол — два хормона на страха. Тези два хормона заедно са известни като адреналин. Невроните в мозъка, за които говоря, имат дълги, тънки израстъци, познати като аксони, протягат пипалата си в мозъка и освобождават адреналин навсякъде и едновременно.

Страхът в очите на жената се забули от още по-голямо объркване.

Какво прави този психопат? Изнася ми лекция по биология?

Лушън забеляза съмнението в очите й, но въпреки това продължи. Обичаше да обяснява какво ще направи на жертвите си или какво им се случва физически и психически. Това неизбежно засилваше страха им, а засиленият страх увеличаваше удоволствието му.

— Адреналинът се вмества в пространствата между невроните. Това се нарича синапс. След това сграбчва следващия неврон и иска помощ. Този неврон иска помощ от следващия неврон, който на свой ред иска помощ от следващия, и така нататък. Затова, общо взето, адреналинът е химически куриер и предупреждава мозъка за настояща и неминуема опасност. После мозъкът изпраща до останалата част на тялото нервни сигнали, които мълниеносно стигат до кардиостимулаторните клетки в стените на сърцето и го карат да работи по-бързо и да подготвя тялото за действие. Надбъбречните ти жлези се активират и също освобождават адреналин, но този път в много, много по-големи количества и директно в кръвоносната ти система. Когато стигне до белите ти дробове, адреналинът се прикрепя за рецепторните клетки. Функцията му там е да разшири дихателните пътища, за да доставят повече кислород и да зареждат с енергия мускулите и мозъка ти, така че да можеш да се бориш или да избягаш, и там е големият ти проблем.

Дишането на жената се беше нормализирало.

— Въпреки че се разшириха — продължи Лушън — дихателните ти пътища не можеха да поемат повече кислород. Всъщност поемаха по-малко, защото аз блокирах притока ти на кислород. Това обърка мозъка ти, който очакваше по-голямо количество кислород, но получи по-малко. И тогава мозъкът ти осъзна, че губи битката за живот.

Последното изречение заби нов кинжал на страх в сърцето на жената.

Лушън я погледна.

— Но защо ти обяснявам всички тези безполезни неща? Ти вече ги знаеш, нали?

Жената все още не беше в състояние да реагира. Ужасеният й мозък се мъчеше да разбере абсурдния сценарий, в който беше въвлечена.