По следите на злото [bg]

Хънтър застана на опашката зад две блондинки и мъж, който явно се беше постарал да изглежда като хипстър. Косата му беше подстригана класически и пригладена назад с огромно количество гел. Рошавата му брада се спускаше под яката на ризата и краищата на дългите му мустаци бяха засукани нагоре в пълен кръг. Беше се издокарал с риза на черни и бели карета, червени тиранти и черна папийонка. Сините му джинси бяха навити над глезените и разкриваха износени кафяви кларкове, без чорапи. Мъжът бъбреше за нещо, което явно не интересуваше двете блондинки, и това не изненада Хънтър. Хипстърът беше харизматичен колкото читателска карта за библиотека.

Едната блондинка се усмихна на Хънтър, който отвърна на усмивката й и учтиво каза:

— Тук е много оживено.

— Винаги е така — отговори жената и усмивката й стана още по-лъчезарна. — За пръв път ли идвате?

Хънтър кимна.

— Обстановката е страхотна — каза тя. — И храната не е лоша.

Кралят на хипстърите огледа Хънтър от главата до петите. Намесата в разговора явно не му хареса. Лекото потрепване на лявата му вежда каза на Хънтър, че той не одобрява и дрехите на детектива.

Не след дълго Робърт стигна до салонната управителка.

— Здравейте — с весел глас каза тя. — Как мога да ви помогна?

— Имам среща за вечеря тук — отвърна Хънтър, без да може да сдържи усмивката си при вида на облеклото й.

— Имате ли запазена маса?

— Да, за осем и половина, на името на Адамс, Трейси Адамс.

Салонната управителка погледна екрана на компютъра пред себе си.

— Да, разбира се — каза тя след няколко секунди. — Маса за двама, нали?

Хънтър кимна.

— Вие сте дошли пръв — уведоми го салонната управителка. — Мога да ви заведа до масата или, ако предпочитате, може да си вземете питие в бара, докато чакате.

— Сигурна ли сте? — попита Хънтър, погледна часовника си и леко се намръщи на Дамата Купа. Беше 20:37 часът.

Трейси беше най-точният човек, когото познаваше. Тя винаги идваше навреме, ако не и няколко минути по-рано. Откакто бяха започнали да се срещат, не беше закъснявала никога.

Салонната управителка отново провери екрана на компютъра и после отстъпи крачка назад, за да огледа ресторанта.

— Да — потвърди тя. — Вие пристигате пръв.

— Добре — каза Хънтър и се обърна, за да огледа още веднъж препълнения бар. — Мисля да седна на масата, ако нямате нищо против.

— Разбира се — отвърна салонната управителка и взе две менюта. — Моля, последвайте ме.

Тя го заведе до маса до южната стена.

— Моля, заповядайте — каза салонната управителка и остави менютата на масата. — Желаете ли питие, докато чакате? Може би един от нашите коктейли?

— Засега само вода — отговори Хънтър и седна. — Благодаря.

— Веднага ще ви я донесат.

Салонната управителка се отдалечи и той отново погледна часовника си. 20:39. Провери мобилния си телефон. Нямаше съобщения, нито пропуснати обаждания.