По следите на злото [bg]

— О! — На лицето й за втори път се изписа изненада. — Почакайте.

Тя бързо махна предпазната верига и отвори широко вратата.

Чертите й бяха изящни и младежки закръглени бузи засилваха привлекателността й. Червената й коса беше дълга и падаше на вълни на раменете й. Носеше светлосиня рокля с редица облечени в плат копчета, която започваше между гърдите й и завършваше до пъпа. На врата й имаше верижка със сребърен медальон с формата на сърце.

— Това е само малък подарък, за да се представя — добави Мичъл.

Жената отвърна на усмивката му, взе кутията и отново го погледна.

— Много любезно от ваша страна. Благодаря. Признателна съм ви.

И в този момент Мичъл разбра, че е спечелил битката за доверието. Първоначалните опасения на жената, която беше открехнала вратата, бяха изчезнали. Сега той трябваше само да чака, докато тя го покани да влезе, и не се съмняваше, че това ще стане скоро.

— Удоволствието е мое — отговори Мичъл. — Но както виждате, не съм ги изпекъл аз. — Отново се усмихна стеснително. — Опитвам се да накарам новите ми съседи да ме харесат, не да ме намразят до края на живота си. Аз съм ужасен готвач — призна той. — Не мога да направя дори пуканки в микровълнова фурна.

Жената се засмя.

— Не може да сте толкова зле.

— О, такъв съм. Повярвайте ми. Безнадежден съм в кухнята.

— Не сте ли женен?

Лицето на Мичъл леко се намръщи.

— Бях. Всъщност това е една от причините да се преместя.

— О, много съжалявам. Не исках да любопитствам.

— Не, моля ви, няма за какво да съжалявате — рече Мичъл, опитвайки се да звучи позитивно. — Така беше най-добре. Сигурен съм, пък и това не е единствената причина да се преместя. Предложиха ми страхотна работа в главната кантора на "Гибсън, Дън и Кръчър" в центъра на Лос Анджелис.

Жената се изненада за трети път.

— О! Те са от големите риби, нали?

Мичъл кимна и й предложи оживена усмивка.

— Да, наистина са от големите риби.

— Е, тогава поздравления.

Той леко кимна.

— Благодаря.

Жената погледна кутията с кексчетата, която й бяха дали, и неодобрително поклати глава.

— О, боже. Много съжалявам. Къде са добрите ми обноски? Искате ли да влезете? Току-що направих кафе и ще върви идеално с тези неща. — Тя кимна към кексчетата.

Той стреля. Той улучва.

Мичъл се поколеба за момент.

— Сигурна ли сте? Не искам да ви се натрапвам.

— Разбира се, че съм сигурна — уверено отвърна жената. — Моля, влезте. Настоявам.

— В такъв случай ще приема поканата ви с огромно удоволствие.

Мичъл последва жената и влезе в къщата й. Тя така и не забеляза тънката усмивчица на устните му, когато затвори вратата.