Краля демон [bg]

Хан не знаеше дали да се надява майка му да е вкъщи, или да не е. Вероятно дълго нямаше да я види, но и нямаше сили за повече драма днес.

Докато изкачваше стълбите, сбърчи нос заради миризмата на варено зеле. Бе свикнал да я свързва с най-тежките времена.

Отвори вратата, а майка му и Мари вдигнаха поглед от книгата, която четяха.

Книга?

— Хан! — изпищя Мари и скочи на крака. Спусна се през стаята и се щипна за крака му като някоя от екзотичните змиорки минога, познати му от книгите на Джемсън. — Имам си лично моя книга! Днес проповедник Джемсън раздаде на всички ни. Каза, че принцеса Раиса ни ги била купила. За нас са си.

— Това е чудесно, Мари — изкоментира отнесено Хан. Погледна над русата ѝ глава към майка си, по чието лице се четяха едновременно облекчение и страх.

— Слава на Създателката — отдъхна си тя. Прекоси стаята, прегърна го и го потупа неловко по гърба. — Гвардията те издирва — продължи, приглаждайки косата му. — Разпитвали са за теб из целия Вехтощарник. Сержант Гилън е бесен. Разправят, че си измъкнал няколко Вехтошаря от тъмницата.

Защо вечно на него прехвърлят вината?

— Не точно — възрази той. Майка му явно беше много притеснена, щом пропускаше конското. — Идвали ли са тук?

Тя поклати глава.

— Но знаеш, че не бива да оставаш. Рано или късно ще те залови.

— Знам. Връщам се в Морски борове. Ще постоя там, докато нещата се уталожат. — Поколеба се. — А ти защо си вкъщи? Очаквах да си на работа.

— Вече не работя в двореца — отговори майка му. Пусна го и отиде да разбърка зелето, което вреше в тенджера над огъня в камината. — Така поне ще мога да водя Мари на училище.

Досега той изпълняваше тази задача. Негово бе задължението да води сестричката си при Джемсън.

— Вече не работиш за кралицата? — Хан отлепи внимателно Мари от крака си, отиде да седне на стола пред камината и настани сестра си върху коленете си. — Защо? Какво е станало?

— Съсипах една от роклите на кралицата. — Майка му сви рамене. — Ама защото маргаритите по нея бяха фалшиви. И бездруго не ми харесваше в двореца. Хората там са сноби. Поне във Вехтошарника се държат с теб като с човешко същество.

— Но как ще изкарваш пари? — попита Хан. — Аз няма да мога да припаря до града, камо ли да разнасям стоката на Лушъс и да продавам планински билки.

— Ще се справим някак — увери го майка му. — Винаги ще има парцали за пране. А и вече раздават храна в храма два-три пъти седмично. И това е част от помощното дело на принцеса Раиса, наречено „Дива роза“.

— Принцеса Раиса? — повтори учудено Хан. Да не би да е хукнала да обикаля бедните квартали на Южен мост? — Хм. Чудя се колко ли време ще трае човеколюбието ѝ.

— Много помага — продължи майка му. — Всички я благославят. Даренията ще са ни от полза, докато си намеря работа.

Хан се замисли за Ребека Морли. Тя познаваше разни хора от територията около двореца. Вероятно имаше начин да помогне на майка му да си върне работата или да ѝ намери нова.

А дали просто не си търсеше оправдание да я види отново.