Краля демон [bg]

Тя продължаваше да се взира в него.

— Аз съм потомствената принцеса-наследница на Превала — заяви през стиснати зъби и зелени очи, по-притъмнели от океанските дълбини. — Всеки принц и благородник на земята би се радвал да получи ръката ми. Независимо от всичко.

Гласът ѝ започваше да звучи все по-високо и накрая Амон долепи пръст до устните ѝ.

— Шшш. Съгласен съм, татко — също, но южняшките принцове имат… старомодни виждания за жените — отбеляза той. — Очакват булката да е… непокварена… когато се стигне до… Хиляди кости, Раиса, просто ми се довери, става ли?

Лицето му гореше. Не беше редно да провежда подобен разговор с принцесата-наследница на превалския трон. Никак даже.

— А не бива да пропиляваш тази си възможност, защото вярваме… тоест баща ми вярва, че би било по-изгодно да се омъжиш за южняк, отколкото за човек от нашето кралство…

— И на какво се основава това му вярване?

— Ами на това, че не е изключено да са ни необходими съюзници след края на Ардънската война — обясни тромаво Амон. „Макар че лорд Баяр май не е на същото мнение“, добави наум.

— Значи капитанът на Гвардията ми и един от ефрейторите му уреждат бъдещето ми — заключи Раиса с онзи кротък глас, който обикновено не предвещаваше нищо добро. — И треперят за репутацията ми все едно са две стари лелки.

— Както и да е — побърза да ѝ отнеме думата Амон с надеждата да сложи край на разговора, — баща ми сметна, че е най-разумно да избегнем подобни проблеми, като…

— Излъжете кралицата си?

— Ами, да. В общи линии. — Амон се прокашля. Усещаше как лицето му се налива с кръв.

Раиса продължи да крачи напред, сбърчила тъмните си вежди. Правеше по две стъпки за всяка негова.

— И никой не знае за… за разходката ни през Южен мост и отвличането?

— Някои получиха откъслечна информация. Кралската гвардия издирва момиче на име Ребека. Отрядът ми те мисли за моя… приятелка. — Погледна към Раиса. — А колко знае Гривник?

Тя сви рамене.

— Май и той си мисли, че съм ти приятелка — подхвърли тя дяволито.

Искрица оптимизъм осени Амон.

— Значи може и да се получи — обобщи той. Изгледа я с неудържимо желание да ѝ поиска подробен отчет за всички подробности след отвличането ѝ от храма.

Знаеше със сигурност, че помежду им се е случило нещо, а това не му харесваше. Една нощ с Гривник Алистър, и Раиса се бе превърнала в същинска злосторница. Затова попита:

— Сигурна ли си, че… че си добре? Че… Гривник… нали той…?

— Аз ли? Аз съм си добре — отвърна отнесено тя. — Но трябва да направим нещо по въпроса с гвардията. Те измъчват затворниците. Онзи старец, който дойде с нас, е прекарал цели петнайсет години в тъмницата. Мак Гилън е коравосърдечен звяр.

— Значи си влязла в ареста… за да ги спасиш? — продължаваше да недоумява Амон.