Краля демон [bg]

— Кажи им да спрат — прошепна Шив, озъртайки се наоколо, сякаш някой можеше да ги подслушва.

— На кого? — попита объркано Хан. — Нямам представа за какво говориш.

— На онези… онези твари. — Шив си облиза устните. — Демоните ти. Кажи им да спрат, или ще те наръгам. Ще ти тегля ножа, кълна се. Нищо не губя.

— Говориш за онези… за чудовищата? — попита Хан. — Нищо не мога да им кажа. Та аз дори не съм наясно какви са тези неща.

— И твърдиш, че е съвпадение, така ли? Че ей така са решили да ме погнат точно след като те ступахме? — Шив опита да се ухили злобно, но и това не е лесно, когато си уплашен до смърт.

Хан поклати глава. Имаше чувството, че Създателката го сочи през цялото време. Този е. Него обвинявайте.

— Не знам що за същества са тези — отвърна той, понижавайки глас. — Току-що се натъкнах на три такива малко пò на север оттук.

— И си отървал кожата? — Шив се засмя пресилено. — Преборил си ги, така ли?

Хан просто поклати мълчаливо глава, без да откъсва очи от ножа на Шив, стиснал дръжката на своя.

— Мога да ти видя сметката, нали знаеш? — заяви с дивашки тон Шив, порейки въздуха с острието си. — По-добър съм от теб с ножа.

Така си беше, но Хан нямаше намерение да си го признава.

— Не искам да се бия с никого — отвърна напълно откровено той.

— И защо ти е? Нали си имаш демони за целта? — Шив врътна глава наляво-надясно, сякаш очакваше чудовищата да изникнат от нищото. — Южняците ще ми забият нож в гърба. Ще ме предадат, за да спасят себе си. Вече има осем трупа и… — Гласът му заглъхна и той преглътна сухо, навярно усетил, че се е поувлякъл с откровенията.

В момента Хан изпитваше към врага си повече съпричастност, отколкото някога бе допускал, че е способен.

— Май е най-добре да се махнеш оттук — предложи той. — Да се покриеш някъде, докато нещата се… уталожат.

— Точно това целиш, нали? — озъби му се Шив с подновена агресия. — Цял Южен мост да стане твой. — Разпери ръце, покрити с белези, и пръсти отрупани със сребро. — Аз изградих всичко това. Борих се за него. Това е моята територия. Лично моя. Нямам къде другаде да отида. — Гласът му пресекна в края.

Хан си припомни змийското съскане на единия демон и изтръпна.

— Някои неща не можеш да пребориш — пророни тихо.

Шив го погледна с присвити очи.

— С какво си толкова различен? Все си в устата на хората. За теб се носят легенди. Отвсякъде чувам само твоето име. Гривник Алистър това, Гривник Алистър онова. Някой ще каже, че си от злато.

Хан онемя. От злато? Преди малко инсценира собствената си смърт, а сега опитваше да се измъкне от града, преследван от Гвардията. Не бе способен да издържа дори майка си и малката си сестра.

Шив продължаваше.

— Държа да знам. Как го направи? Как призова ония демони? Да не би да си продал душата си на Опустошителя? Да не си сключил… съглашение с него?