Краля демон [bg]

— Чакай ме тук — нареди Амон. — Да не си мръднал. — Все едно имаше силата да му го наложи.

— Добре — съгласи се Гривник с крива усмивка. — Ти върви. Аз ще чакам тук.

Амон се обърна и хукна към моста, ала само след няколко крачки чу името си отново.

— Амон! Ефрейтор Бърн! Къде се загубихте? Нали уж имахме среща по пладне?

Бяха Сивите вълци, струпани край колоната на моста.

Без да се замисля, Амон им викна:

— Елате с мен до стражевата кула. Случило се е нещо.

Кадетите си проправиха път до началото на опашката пред моста. Дежурният страж им козирува.

— Вие ли сте подкрепленията? — огледа той придружителите на Амон.

— Ъ, да — кимна Амон. — Подкрепленията. Проблем ли има?

— Не знам. Май затворнически бунт.

Амон закрачи стремглаво по моста, което го спаси от въпросите на Глутницата. Вратата на стражевата кула беше открехната. Няколко стражи стояха отпред, въоръжени с палки. Амон забави крачка и ги доближи предпазливо, захождайки отстрани. Надникна през пролуката на вратата и видя шепа стражи, скупчени в дъното на коридора към затворническите килии.

— Какво става тук? — попита, влизайки заедно с кадетите. — Къде е сержант Гилън?

— Ефрейтор Бърн, слава на Създателката — викна един от стражите, доволен, че има на кого да прехвърли отговорността. — Вчера сутринта затворниците превзеха килийното отделение. Барикадирали са вратата и държат в плен сержант Гилън и още един заложник.

Амон примига неразбиращо.

— Как се е случило такова нещо?

Мъжът сви рамене.

— Де да знам. Едно момиче дойде да търси сестра си, наша затворничка. Сержант Гилън я заведе в тъмницата.

— Момиче ли? Кого е искала да види?

— Една Вехтошарка, от ония, дето сержант Гилън държи за разпит. Хубаво, ама по едно време стана страшен карамбол и сега затворниците искат да им подсигурим изход, инак ще прережат гърлото на сержанта.

„Ех — помисли си Амон, — срамота. Може да се наложи да жертваме сержант Гилън за доброто на кралството“. На глас обаче попита:

— Кой говори от тяхно име?

— Момичето и сестра ѝ май. Не знаехме какво да направим, затова чакаме нареждания от капитана.

— Капитан Бърн ме изпраща да… проуча случая. — Амон надникна в коридора. Затворниците бяха сложили запалени факли от двете страни на портата, та да не се вижда какво правят от другата ѝ страна. — Хей, вие! Вие в клетките! Аз съм ефрейтор Бърн. Трябва да поговорим.

— Ефрейтор Бърн? Наистина ли?

Гласът на Раиса. Амон едва не припадна от облекчение. Нямаше представа какво е намислила, но поне беше жива и далеч от лапите на Гривник. Сега оставаше само да я измъкне от тъмницата, без да разкрива самоличността ѝ и без да повдига въпроси, на които тя не бива да отговаря.

— Да — потвърди той. — А… ти коя си? — Това му се стори най-безопасният въпрос.

— Аз съм сестрата на Сари, Ребека — отвърна леко колебливо тя.