Краля демон [bg]

— Аз съм Ребека — представи му се, в случай че е забравил. — Това е Сари.

Точно в този момент Амон не знаеше дали иска да я прегърне, или да я удуши. Затова избра пo-неутрален подход.

— Къде са сержант Гилън и другите стражи? — попита.

— Прибрани са по клетките — заяви самодоволно високото момиче, Сари. — Това заслужават животни като тях.

— Какви са исканията ви? — попита Амон.

— Ами, първо на първо, искаме безопасен изход от тъмницата — заяви Сари. — Искаме стражите да не ни насилват да се признаем за виновни в престъпление, в което нямаме пръст.

— И искаме Гилън да бъде назначен на друг пост — обади се Раиса. — Пратете го в пограничните земи, където хората умеят да се отбраняват.

— Теглете му ножа! — провикна се някой от дъното на помещението. — Така няма да се върне.

— Хм. — Амон се прокашля. — Може ли да поговоря с Ребека? На четири очи?

Сари прехвърли погледа си от Амон към Раиса и поклати глава.

— Ако имаш нещо за казване, кажи го пред всички.

Умът на Амон работеше на пълни обороти.

— Добре. Ще ви изведа оттук, но ще трябва да предадете оръжията си и да бъдете ескортирани от стражи.

От всички страни избухнаха шумни протести.

— Чуйте ме! — За толкова дребно момиче Раиса имаше внушителен глас. — Чуйте — повтори тя. — Имате основание да мразите копоите, знам, но аз познавам ефрейтор Бърн и гарантирам, че няма да ви излъже. — После се обърна към Амон с въпроса: — Защо трябва да предаваме оръжията си?

Амон се приведе към нея и заговори дискретно, пренебрегвайки укорителните погледи на останалите.

— Защото не бива да изглежда, сякаш ви освобождавам — обясни той. — Баяр имат очи и уши навсякъде. Не ги е грижа за мъртвите Южняци, но ако видят, че пускам престъпници на свобода, ще го използват срещу баща ми.

Сари се набута между двамата.

— Ама коя си ти? — попита тя Раиса. — Как така сте толкова близки с тоя копой? Казваш, Гривник те е бил изпратил, ама откъде да знам дали изобщо е жив. Не съм го виждала от една година.

Амон започваше да губи търпение.

— Ако не искате да тръгнете с мен, добре. Останете си тук, но вземам Ребека със себе си. — Разнесе се поредната вълна на негодувание и той добави: — Ваша воля.

Предложението му беше последвано от възгласи от рода на „Тикнете го в клетката при Гилън!“ и „Не ти щем помощта!“.

Сари обаче вдигна ръка да ги усмири и впери очи в лицето на Амон.

— Така да бъде — съгласи се тя. — Ама ножовете ще си ги вземем. Ще ги скрием под палтата си. — И пъхна демонстративно кинжала си под своето. — А девойчето ще върви с мен. Опиташ ли нещо, тя първа ще го отнесе. — Преметна ръка през раменете на Раиса и я придърпа близо до себе си, а с другата си ръка хвана дръжката на скрития кинжал.