Краля демон [bg]

Препускащото сърце на Амон позабави ритъма си веднага щом стъпиха на другия бряг на реката. Тръгнаха по Пътя на кралиците и останаха на него, докато не се скриха от очите на стражите.

— Насам — подвикна той и свърна в странична уличка. Повървяха малко, направиха още един завой и Амон спря шествието. — Добре. Свободни сте да си вървите. И гледайте да не се озовете пак в тъмницата, ясно? Ще ми бъде трудно да давам обяснения.

Повечето затворници бързо се покриха из сенките и изчезнаха.

Сари обаче му отпрати подозрителен поглед и се заозърта наоколо.

— Просто ей така? Пускаш ни да си вървим? Защо?

„Защото принцесата ви иска така — помисли си да отвърне Амон. — Защото съм глупак. Защото още не съм се научил да отказвам.“

— Защото са злоупотребили с вас — каза вместо това. — Защото някои от нас не вярват в изтръгването на самопризнания с насилие.

— Прекрасна реч, ефрейтор. — Гривник се появи от нищото с шайката си Вехтошари. Сивите вълци се скупчиха и наизвадиха оръжията си. — Не се шашкайте — усмихна се той. — С Кат дойдохме само да ви приветстваме. — Той кимна към високо, чернокосо момиче с намръщено лице.

— Да вървим — подкани Кат и всички Вехтошари, включително тримата, заловени от Гвардията, се пръснаха по околните улици.

Всички, с изключение на Гривник.

Той отиде дo Раиса и направи театрален поклон.

— Ребека, браво. Мен ако питаш, ти си Вехтошарка по душа.

— Не, не е — отсече Амон и застана между тях. — Не и ако имаш предвид, че е крадла и разбойница.

— Амон — обади се Раиса и сложи ръка върху рамото му.

— Девойчето ти, струва ми се, не се радва особено да те види — отбеляза Гривник, поклащайки печално глава. — Очаквах да ти скочи на врата от щастие, а тя даже по бузата не те целуна.

— А на мен ми се струва, че трябва да ми отговориш на няколко въпроса — подхвана Амон. — Искам да знам какво… — Преглътна сухо. — Искам да знам дали си ѝ причинил нещо.

— Добре съм — намеси се Раиса и стисна ръката му. — Нищо не ми е направил.

Амон сведе поглед към лицето ѝ. Тя вдигна вежди — сигнал да остави темата.

— Ами случаят с мъртвите Южняци? — продължи Амон, неспособен да се въздържи. — Не знам доколко мога да ти вярвам, че не си замесен.

— И какво? Ще ме изтезаваш като колегите си ли? — попита Гривник, все още с усмивка, макар вече да изглеждаше залепена на лицето му. — Ще ми изтръгваш ноктите? Ще ми смачкаш…

— Престани! — остро го прекъсна Раиса. — Амон не е мъчител. Освободи бандитите ти от тъмницата. Ако не беше той, щях…

— Те не са мои бандити — не ѝ позволи да продължи Гривник.

— Хубаво — отвърна свирепо тя.

— Хубаво — забели очи Гривник.

Амон започваше да се чувства малко излишен.

— Знаеш, че Гилън ще те погне отново — напомни твърдо той на Гривник. — Най-добре е да се предадеш сам.

— Така ли смяташ? Хм, нека помисля… Не, благодаря — отвърна Гривник. — Е, ще ви оставям. Късмет с девойчето, друже. Май ще ти трябва.