Зовът на барабана [bg]

Не че някой се опитваше да се качи на платформата; по-скоро обратното — като че ли всички искаха да се отдръпнат от нея. На лицата около мен виждах изражения, вариращи от страх до ужас и смайване, само на някои видях гняв… или задоволство.

Фаркард Кембъл се появи от множеството и се покатери на платформата, като стъпи на рамото на Макнийл. Тръгна към мъжете с тоягите, размаха ръце и изкрещя нещо, което не можах да чуя, макар че виковете и стоновете около мен затихнаха. Джейми се хвана за ръба на платформата и се изтегли горе след Кембъл, после спря, за да подаде ръка на Макнийл.

Кембъл стоеше точно пред Бърнс, слабите му бузи се тресяха от гняв.

— … неописуема жестокост! — крещеше той. Думите му излизаха накъсани, полузаглушени от шума на хората около мен, но видях, че сочи разпалено към куката и страховития ѝ товар. Робът беше спрял да се мята и сега висеше отпуснат.

Лицето на надзирателя не се виждаше, но тялото му бе сковано от гняв и непокорство. Един-двама от приятелите му тръгнаха бавно към него, явно за да му предложат подкрепата си.

Видях как Джейми спира за миг, за да прецени ситуацията. После извади и двата пищова от жакета си и спокойно свали петлетата. Пристъпи напред и удари с единия Бърнс по превързаната глава. Надзирателят се скова от изненада.

— Свали го — каза Джейми на най-близкия мъж, достатъчно силно, за да се чуе над затихващия ропот на тълпата. — Свали го, или ще отнеса и другата половина от лицето му. А после… — Вдигна втория пищов и се прицели право в гърдите на мъжа. Изражението му също добавяше тежест към заплахата, съвсем ненужно.

Мъжът се раздвижи неохотно, присвил очи към пищова. Хвана лоста, с който се управляваше кранът, и го дръпна назад. Куката се спусна бавно. Въжето беше изопнато от тежестта на тялото. Сред зрителите се надигна силна въздишка, когато пронизаният човек докосна земята.

Аз бях успяла да преведа коня си през тълпата и стоях на две крачки от платформата. Конят пристъпваше нервно, мяташе глава и сумтеше заради силната миризма на кръв, но беше достатъчно добре обучен, за да не побегне. Аз слязох от седлото и наредих на един мъж наблизо да свали кутията ми.

Дъските на платформата бяха странни под краката ми, люлееха се, сякаш стъпвах на сушата след дълго пътуване с кораб. Робът лежеше само на няколко метра от мен. Когато стигнах до него, вече си бях възвърнала студената яснота на ума, която е основният ресурс на всеки хирург. Не обърнах внимание на разгорещените спорове зад мен, нито на присъствието на зрителите.

Той беше жив; гърдите му се надигаха леко и на пресекулки. Куката беше пронизала стомаха му, минаваше през долната част на ребрата и стърчеше от гърба на нивото на бъбреците. Кожата му беше тъмно синьо-сива, а устните побелели като глина.