Зовът на барабана [bg]

Срещнахме Андрю Макнийл на пътя, почиваше с коня си в сянката на един кестен. Чакаше ни. Излезе от сенките, щом чу тропота на копитата. Кимна на Кембъл, когато спряхме до него, но ме погледна и се смръщи.

— Не им ли казахте, Кембъл? — попита той и се обърна да се смръщи на Джейми. — Не е работа за жени, господин Фрейзър.

— Нали казахте, че е пролята кръв? — отвърна Джейми остро. — Съпругата ми е ban-lighiche; беше на война с мен и не само. Ако искате аз да дойда, и тя идва.

Макнийл стисна устни, но не спори повече. Обърна се рязко и се метна на седлото.

— Е, Макнийл, разкажи ни какво точно се е случило. — Кембъл пришпори кобилата си и я насочи между конете на Джейми и Макнийл. — Господин Фрейзър е нов тук, както знаеш, а твоето момче ми каза само че е пролята кръв. Никакви подробности.

Едрите рамене на Макнийл се издигнаха леко към металносивата плитка, която се спускаше по яката му. Шапката му беше нахлупена ниско на главата, нагласена идеално спрямо раменете, сякаш я бе мерил с нивелир. Макнийл беше едър и груб човек, както на думи, така и на външен вид.

Той ни разказа на пресекулки доста проста история. Надзирателят на дъскорезницата, Бърнс, се скарал с един от робите от дестилерията за терпентин. Мъжът, който бил въоръжен с голям широк нож, свързан с работата му, се опитал да уреди спора, като отсече главата на Бърнс. Пропуснал целта и успял само да го лиши от едно ухо.

— Обелил го е като бор — каза Макнийл с известно мрачно задоволство. — Отрязал му ухото и малко от лицето. Не че това ще навреди особено на хубостта на грозното копеле.

Погледнах към Джейми, който беше извил вежда. Явно Бърнс не беше любимец на местните плантатори.

Надзирателят закрещял за помощ и заедно с двама клиенти и робите им успял да се справи с нападателя си. Раната била превързана, а робът — заключен в една барака. Младият Доналд Макнийл, който бил отишъл да вземе един трион и се озовал в епицентъра на драмата, бил изпратен да съобщи новината на плантаторите.

— Вие сигурно не знаете — обясни Кембъл, като се изви на седлото към Джейми. — Но когато трябва да бъде екзекутиран роб, робите от близките плантации трябва да бъдат заведени да гледат, като възпираща мярка срещу евентуални бъдещи престъпления.

— Ясно — каза любезно Джейми. — Вярвам, че това е било намерението и на Короната, когато екзекутира дядо ми на Тауър Хил след въстанието. Много ефикасно — всичките ми роднини оттогава се държат прилично.