Зовът на барабана [bg]

— Не е подходящо за дами — каза Кембъл. — Но ще съм много благодарен, ако ме придружите, господин Фрейзър.

Джокаста се изправи, преди да съм възразила, и хвана ръката на Кембъл.

— Какво става? — попита тя рязко. — Някой от моите негри ли? Бърнс ли е направил нещо?

Тя беше малко по-висока от него и той трябваше да вдигне глава, за да ѝ отговори. Видях напрежението на лицето му и тя явно също го усети; пръстите ѝ стиснаха още по-силно сивия ръкав на жакета му.

Той погледна към Одисей, после пак към Джокаста. И сякаш получил заповед, икономът се обърна и излезе от стаята, безшумно както винаги.

— Станало е кръвопролитие, Джо — каза той тихо. — Не знам кой, нито как, нито дори колко зле е ранен. Момчето на Макнийл дойде при мен. Но в общи линии… — поколеба се и сви рамене, — става дума за законов проблем.

— И ти си съдия! — избухна тя. — За бога, не можеш ли да направиш нещо? — Главата ѝ се движеше отривисто, слепите очи се опитваха да се втренчат в него, да го подчинят на волята ѝ.

— Не! — каза той рязко и после повтори по-внимателно: — Не! — Вдигна ръката ѝ от ръкава си и я стисна.

— Знаеш, че не мога — добави. — Ако можех…

— Ако можеше, пак нямаше да го направиш — каза тя горчиво. Издърпа ръката си от него и се изправи със стиснати юмруци. — Върви тогава. Извикали са те да бъдеш съдия — върви да отсъдиш. — Тя се завъртя и излезе от стаята, полите ѝ прошумоляха гневно.

Той я проследи с поглед, когато чу врата да се затръшва надолу по коридора, издиша с гримаса и се обърна към Джейми.

— Колебая се да искам такава услуга от вас, господин Фрейзър, след толкова кратко познанство. Но ще съм ви много благодарен, ако ме придружите. Тъй като госпожа Камерън не може да присъства, ако вие сте там като неин представител…

— Какво става, господин Кембъл? — прекъсна го Джейми.

Кембъл ме погледна, явно искаше да изляза. Но аз не помръднах, затова той сви рамене и извади кърпа от джоба си, за да си избърше лицето.

— Според закона на тази колония, сър, ако негър нападне бял човек и в следствие на това бъде пролята кръв, той трябва да умре заради това си престъпление. — Замълча неохотно. — Такива случаи са относително редки. Но когато все пак се случат…

Замълча и стисна устни. После въздъхна, потупа за последно зачервените си бузи и прибра кърпата.

— Трябва да вървя. Идвате ли, господин Фрейзър?

Джейми се взира още миг в лицето му.

— Ще дойда — каза рязко. Приближи се до бюфета и отвори горното чекмедже, където бяха пистолетите за дуел на Хектор Камерън.

Като видях това, аз се обърнах към Кембъл.

— Има ли някаква опасност?

— Не мога да кажа, госпожо Фрейзър. — Кембъл сви рамене. — Доналд Макнийл ми каза само, че е станала някаква кавга в дъскорезницата и случаят е за закона за кръвопролитието. Помоли ме да отида веднага, за да бъда съдия и да надзиравам екзекуцията, а после тръгна да събере и другите собственици на имения, преди да науча нещо повече.