Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Бога ми, ще ви кажа. В тази гора има една кула, наречена кулата на Мерлин.101 В нея се срещат най-големите чудеса, които съществуват на света, включително и тези за Граала. Всички рицари отиват там да опитат късмета си, както тукашните, така и чужденците. Ала все още никой, който е стигнал дотам, не се е върнал обратно. Всички загиват или са задържани в плен, не знаем точно. Зная само, че никой не се завръща оттам и че никой не знае какво се случва в тази кула, освен че пред входа й има гроб, на който пише: „Чудесата на това място няма никога да спрат преди пристигането на Ланселот.“

От този надпис знаем, че приключението беше запазено за него и че той щеше да ни освободи, ако беше жив. След неговата смърт всяка година ще загиват повече от четиридесет рицари, откъдето и да идват те. Това е загубата, която изпитваме заради неговата смърт. Силно съм изненадан, че не сте научили за това толкова дълго време.

— Наистина — отвърнал Ланселот — нямах представа. А тази кула, за която говорите, знаете ли от коя страна се намира?

— Да — рекъл той, — в края на тази гора, по посока на залязващото слънце, между Белия замък и градчето Газан.

— Мислите ли, че ако отида там, бих могъл да стигна в двора на крал Бодмагю до деня, който ми е отреден?

— Не, дори и да яздите ден и нощ.

— Добре тогава, Бог да ви пази — отвърнал Ланселот.

След тези думи се разделили и горският пазач се отправил към дома си.

Ланселот яздил през гората, без да спира. Прекосяването й изисквало поне два дни път и този ден му се случило така, че не попаднал на къща или подслон, където можел да вечеря. Но след вечернята забелязал от лявата си страна двама пастири, които пазели стадо говеда. Той свил към тях, поздравил ги и ги попитал дали има някакъв подслон в близост, за да се приюти.

— Да — отвърнали те.

Веднага след това единият от тях поел по една отъпкана пътека, като помолил Ланселот да го последва. Той се подчинил. Водачът му се отправил на бърз ход към някакъв замък, построен върху скала, обграден от дълбоки ровове и здрави подвижни мостове. Господарят на замъка, възрастен рицар, се бил облакътил на един от прозорците. Щом видял приближаващият в доспехи Ланселот, разбрал, че е странстващ рицар. Заповядал да спуснат подвижния мост. Ланселот влязъл в двора и слязъл от коня си. Господарят дошъл да го посрещне с добре дошъл. Сетне наредил да му свалят доспехите и го завел в главната зала, която била толкова разкошна, че в нея можел достойно да бъде посрещнат и крал. Господарят го приел много гостоприемно и го попитал откъде е.

— Принадлежа към двора на крал Артур.

— Наистина ли, сеньор? Бъдете добре дошли! За Бога, изпитвам още по-силно приятелство към вас не само заради един ранен рицар, който е приютен тук и който също е от двора на крал Артур.