Ръкописът на Фулканели [bg]

Полицията се появи много по-рано от очакванията на Паскал. Пет минути по-късно Симон вече крачеше по централната пътека, а стъпките му отекваха в празната църква.

— Забравихте ли нещо, инспекторе?

— За свещеник лъжете доста добре — отвърна с хладна усмивка Симон. — Предлагам ви избор: или ще ми кажете истината, или ще ви арестувам за възпрепятстване на правосъдието. Предупреждавам ви, че се води следствие за убийство.

— Но аз…

— Не се опитвайте да ме заблуждавате! Знам, че Бен Хоуп е бил тук, в дома ви. Защо го укривате?

Паскал въздъхна и седна на дървената скамейка, за да отпочине болният му крак.

— Ако действително се окаже, че укривате престъпник, ще направя всичко възможно да не се отървете от неприятности! — продължи с леден глас Симон. — Къде е Хоуп, къде е скрил доктор Райдър? Хайде, говорете! — Едновременно с тези думи той извади пистолета си и бутна вратичката на изповедалнята.

— Няма го тук! — извика Паскал и хвърли гневен поглед към оръжието. — Настоявам веднага да приберете пистолета, инспекторе! Не забравяйте къде се намирате!

— Намирам се в присъствието на лъжец и вероятен укривател на престъпници! — прогърмя в отговор Симон и шумно затръшна вратичката. — Хайде, започвайте да говорите!

— Нищо няма да ви кажа! — мрачно процеди Паскал. — Това, което изповяда Бенедикт Хоуп, остава между него, мен и Бога!

— Ще видим какво ще каже съдията по този въпрос! — изръмжа Симон.

— Няма да ме уплашите — отговори с равен глас свещеникът, успял да се овладее. — По време на Алжирската война съм бил и в много по-лоши затвори от вашите! Ще ви кажа само едно: човекът, когото преследвате, е невинен. Той не е престъпник и върши добрини. Малцина са достойните хора като него.

— Тъй ли? — изсмя се саркастично Симон. — В такъв случай ще ви помоля да ми разкажете малко повече за този светец и неговите добри дела!