Невидимият пазител [bg]

— А и аз не помогнах — добави Рос унило, цупейки уста, което напомни на Амая за малкото момиче отпреди години.

Усети прилив на нежност към сестра си.

— Е, предполагам, че всички се стараем да правим нещата по възможно най-добрия начин, нали? — каза тя съчувствено.

Рос седна на леглото.

— Съжалявам, Амая, знам, че трябваше да ти разкажа. Искам да знаеш само, че не беше, защото съм опитала да скрия нещо от теб. Просто не мислех, а и ме беше доста срам от всичко, което се случваше с мен.

Амая протегна ръка и хвана ръката на сестра си.

— Точно това ми каза и Джеймс.

— Виждаш ли? Дори в това мъжът ти е идеален. Кажи ми как при такъв мъж ще тръгна да ти разказвам брачните си неволи?

— Никога не съм те съдила, Рос.

— Знам. И съжалявам — каза тя и се наведе към сестра си, която я посрещна с топла прегръдка.

— И аз съжалявам, Рос, кълна се, че това бе едно от най-трудните неща в живота ми, но нямах друг избор — каза тя, милвайки я по главата.

Когато най-сетне се откъснаха една от друга, двете се спогледаха с широки усмивки, типични за сестри, които са се гледали така открито много пъти. Сдобряването с Рос я накара да се отпусне по начин, който почти бе забравила напоследък. Това й се случваше обикновено само когато се прибираше вкъщи, вземаше душ и прегръщаше Джеймс. Със скрита тревога се бе питала дали не бе станало онова, от което така се страхуват разследващите убийства — дали ужасът, с който се сблъскваше ежедневно, не бе разрушил стените на тъмното място, в което трябваше да остане затворен, и не бе нахълтал в живота й, превръщайки я лека-полека в един от онези полицаи без личен живот, съсипани и смазани от ужасяващата мисъл, че са отговорни за всичко, че злото е преминало бариерите и е опустошило живота им. През последните дни една мрачна и зловеща като проклятие заплаха сякаш бе надвиснала над нея, а старите заклинания не бяха достатъчни, за да прогонят злото, срещу което трябваше да се изправи и което я съпътстваше, полепвайки по тялото й като мокър покров.

Излезе от унеса и забеляза, че Рос я наблюдава внимателно.

— Сега може би ти трябва да ми споделиш нещо.

— О, това ли… Рос, знаеш, че не мога, тези данни касаят разследването.

— Нямам предвид тях, а онова, което те кара да крещиш насън. Джеймс ми каза, че сънуваш кошмари почти всяка нощ.