Невидимият пазител [bg]

Хасон Медина кимаше, без да спира, създавайки усещането, че целият се клати, докато от носа му продължаваха да капят сълзи, примесени със сополи.

— Според думите ви сте започнали да я удряте. Колкото повече е викала Йоана, толкова повече сте се възбуждали. Продължили сте да я биете, но тя упорито се е защитавала, така че е трябвало да я удряте по-силно. Въпреки това тя е продължила да вика и да ви блъска с всички сили. Сграбчили сте я за врата и сте започнали да стискате, докато е спряла да мърда. Когато сте видели, че сте я убили, сте решили, че трябва да намерите място, където да се отървете от трупа. Знаели сте за планинската хижа, защото сте минавали оттам няколко пъти, когато сте работели като пастир. Карали сте с колата по шосето, докато сте наближили, после сте пренесли тялото до хижата и сте го оставили там. Но преди това сте се сетили какво сте чели в пресата за басахауна през последните дни и сте решили, че може да направите така, че престъплението да прилича на негово. Разкъсали сте дрехите на Йоана, както сте си спомняли от прочетеното, и сте почувствали такава възбуда, че сте изнасилили трупа.

Хасон затвори очи за миг и Амая помисли, че може да го измъчва вина, но явно отново преживяваше момента на смъртта, който бе запечатал в съзнанието си до най-малката подробност. Размърда се на стола, привличайки вниманието на адвокатката, която се отдръпна, скандализирана при вида на издутината, с която очевидната ерекция надигаше панталона му.

— Божичко! — възкликна тя.

Падуа продължи да чете, сякаш не бе забелязал нищо.

— Но не сте разполагали с корда или въже, с които да пресъздадете онова, което сте си спомняли, така че сте се върнали вкъщи, преди да се прибере жена ви, изкъпали сте се, взели сте парче от въжето на простора и сте се върнали в хижата, за да го увиете около врата на доведената си дъщеря. После сте се прибрали вкъщи. Когато съпругата ви е настояла да съобщите за изчезването, вие сте взели някои дрехи и лични вещи на Йоана, напъхали сте ги в багажника на колата си, казали сте на жена си, че е била у вас, за да си събере нещата, и сте я склонили да оттегли жалбата… Господин Медина, това са вашите показания, ще потвърдите ли?

Хасон сведе поглед и кимна.

— Трябва да ви чуя, господине, за протокола.

Мъжът се наведе напред, сякаш щеше да целуне диктофона, и каза отчетливо:

— Да, господине, така е, това е цялата истина, Бог ми е свидетел.

Гласът му прозвуча меко, леко пискливо, с престорено раболепие, което кръстоса очите на адвокатката му.

— Не мога да повярвам — прошепна тя.

— Поддържате ли показанията си, господин Медина?

Хасон отново се наведе напред.

— Да.

— Съгласен ли сте с всичко, което прочетох, или искате да добавите или извадите нещо?

Поредният нелеп реверанс.