Дар за бурята [bg]

Амая се намеси.

— Флора, Рос не каза това.

— Ти мълчи, Амая — прекъсна я Рос. — Не се бъркай, това трябва да го решим двете с Флора — отсече тя и отново се обърна към по-голямата си сестра. — Имам двойно повече поръчки от теб преди година и нови клиенти, а най-важното е, че старите са по-доволни, разполагам с цял куп нови рецепти и няколко традиционни, адаптирани, които жънат голям успех. Но това трябва вече да си го забелязала по парите, които внасям по твоята сметка ежемесечно.

— Това не е най-важното — заяви Флора. — Въпросът е, че пекарната е толкова моя, колкото и твоя, а аз обмислям възможността да се установя отново в Елисондо. Запознах се с един мъж — каза тя, поглеждайки многозначително към Амая — и връзката ни е стабилна. Освен това телевизионната програма е национална и с едно пътуване в седмицата до студиото ще мога да записвам всички предавания.

В очите на Рос се четеше объркване. Флора продължи:

— Не виждам защо да не поема отново пекарната, както преди, но ако не си съгласна, според мен има само едно решение: да изкупя твоя дял и сбогом.

— Флора, не говориш сериозно, нали?! — намеси се лелята.

— Не го казвам аз, лельо. Ако Рос смята, че в работилницата няма място за двете ни, едната ще трябва да се оттегли. Ще откупя нейния дял и тя дори ще излезе на печалба.

— …Или аз ще откупя твоя — отговори Рос с учудващо спокойствие.

Флора се обърна към нея с престорена изненада.

— Ти? Не ме карай да се смея! Или лъжеш в сметките и работилницата върви по-добре, отколкото казваш, или си ударила печалба от лотарията, защото, доколкото ми е известно, къщата, в която живееше с Фреди, е ипотекирана, а твоето мъжленце пропиляваше всичко, което ти спечелеше, че и отгоре, така че не ми е ясно откъде смяташ да вземеш парите.

Рос я гледаше безмълвно и устояваше на погледа ѝ по необичаен за нея начин. Флора също го усети и Амая разбра, че за най-голямата ѝ сестра това беше още по-невероятно, отколкото за другите. Видя я как отклонява очи и се усмихва, преди да продължи, сякаш искаше да покаже, че още владее положението, макар да беше очевидно, че в нея започва да пониква съмнението, че може би нещичко ѝ се изплъзва.

— Добре, значи, всичко е ясно, ще поискаме одит и оценка и ако можеш да се оправиш…

Рос кимна и вдигна чашата си за мълчалив тост. Довършиха обяда, като разговорът бе поет почти по задължение от Джеймс, лелята и от самата Амая, макар че преди да седнат на масата, тя бе готова да се закълне, че ако накрая се скарат, то ще е заради нея и леля ѝ. Енграси, гледайки лукаво Флора, попита:

— Флора, кажи ми кой е мъжът, който успя да покори сърцето ти и да те накара да се откажеш от живота край морето?