Дар за бурята [bg]

Ибай се заливаше от смях и Амая я погледна учудено: очите на сестрите ѝ направо изтичаха по бебетата, вероятно защото и двете бяха останали бездетни, но никога не беше виждала Флора да се прави на палячо и да говори галено на някое дете. Стори ѝ се любопитно и учудващо, това беше едно от действията, на които не вярваш, че са способни някои хора. Спомни си думите на леля си по повод чувствата на Флора към Ибай.

Джеймс я поздрави с кратка целувка и леко сериозен, но наля вино и подавайки ѝ чашата, попита:

— Много работа, а?

— Да, закъснях и реших да дойда при леля.

— После ще поговорим — прекъсна я той и раздаде чаши и на другите.

Флора настоя тя да нахрани Ибай. Разказаха накратко за погребението, за чудесната служба, която бе изнесъл свещеникът, и за многото присъстващи, но за тяхното отсъствие не отвориха дума. Амая беше убедена, че категоричният отказ на Енграси да отиде е изиграл съществена роля. Лелята беше глава на семейството, жена, която през целия си живот бе изразявала твърдо мнението и становищата си, бе живяла по собствени правила и продължаваше така до ден днешен. Тя беше от жените, които зачитат желанието да правиш каквото си решил, но само в случай че поемаш отговорност за последствията и не се опитваш да я убеждаваш да постъпва и да мисли по същия начин.

Амая сложи Ибай да си легне, помогна на леля си да извади на масата печеното агънце с картофи и бирен сос и всички седнаха да обядват.

— Има един въпрос, по който исках да поговорим, но изчаквах всички да се съберем — поде Флора, гледайки към сестрите си, — най-вече за да избегнем недоразуменията. — Тя обиколи с очи присъстващите и продължи: — Днес сутринта станах много рано, излязох да се поразходя и ми се допи кафе, така че отидох до пекарната, но когато опитах да отворя вратата с моя ключ, установих, че не мога. Да знаете нещо по въпроса?

— Да — каза Амая. — Онзи ден същото се случи и на мен, когато се опитах да вляза…

— Смених ключалката — обади се Рос.

— Гледай ти! — възкликна Флора. — И не смяташе ли да ни кажеш?

— Смятах, разбира се, но и аз като теб изчаквах да се съберем всички, за да избегна недоразуменията — отвърна тя, гледайки втренчено сестра си.

Флора издържа погледа ѝ, вдигна чашата си и каза:

— Ще трябва да ми дадеш дубликат.

Рос остави приборите си в чинията, без да откъсва очи от нея.

— Не, няма да ти дам — отвърна, с което привлече всеобщото внимание. Всички я погледнаха с очакване, дори Флора замръзна неподвижно с чашата в ръка насред път. — Сега аз ръководя пекарната, работата, графика, рецептите, подредила съм всичко по свой начин. Винаги сте добре дошли, когато решите да ми дойдете на гости, но мисля, че след като аз отговарям за поръчките, сметките, документацията, няма причина някой да влиза в работилницата в мое отсъствие, тъй като и най-дребната промяна или отклоняване от моята система може сериозно да обърка работата. Надявам се да го разберете.