![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
Последната част от отговора я изненада: той не само признаваше, че ги познава и работи с тях, но и че са лични приятели. Обмисли внимателно следващия си въпрос.
— Мога ли да смятам, че те са ви запознали със семейство Мартинес Байон?
— Да — отвърна предпазливо той.
Беше се надявала да отрече, за да му покаже снимката на собствената му кола, паркирана пред къщата.
— В такъв случай няма нищо странно в това, че им ходите често на гости в Бастан — продължи тя и той кимна утвърдително, с което срина половината ѝ хипотези. — Доколкото ми е известно, в техния дом са се провеждали сбирки, на които е присъствал доктор Берасатеги, известен психиатър, вече покойник, обвинен в няколко престъпления. Знаем от свидетел, че сте се засичали с него неведнъж в дома на Мартинес Байон, а както се досещате, за следствието е много интересно да научи какво е било естеството на тези сбирки.
— Държа да подчертая, че бяхме наистина смаяни от тежките обвинения срещу доктор Берасатеги, но както сама споменахте, той беше също така известен психиатър и по своя инициатива ръководеше групи за взаимопомощ от различен характер. Точно това правеше на нашите сбирки, ръководеше групата ни за взаимопомощ при превъзмогване на траура.
Амая неспокойно се размърда на стола си, това не го беше очаквала.
— Не знам дали знаете, но и моите адвокати загубиха съвсем невръстна дъщеричка, същото се отнася и за собствениците на чифлика, както и за всички участници в сбирките. Честно казано, никога не бях мислил да се присъединявам към подобна група, но след постъпването на Йоланда в психиатрията осъзнах, че съм бил отдаден телом и духом на грижите за нея и че цялото ми внимание е било насочено към нея и нейната скръб, при което моята бе останала потисната. Тази група ми помогна да превъзмогна различните фази на траура и да погледна към бъдещето си с подновени надежди. Не знам какво щеше да стане с мен без тяхната помощ. Възможно е доктор Берасатеги да е водил двоен живот, но ви уверявам, че поне с нашата група се държеше безупречно и ни оказа неоценима помощ.
Маркина се изправи и им подаде ръка, с което даде знак, че срещата е приключила. Изпрати ги до вратата и я затвори, като се облегна на нея, после се обърна да я погледне.
— Господин съдия… — започна Амая, без да е съвсем наясно какво да каже, освен да повтори мотивите си и да се опита да го убеди, че е имала основание за всичко.
Беше сгрешила, нямаше смисъл да увърта.
— Замълчете, госпожо инспектор, замълчете и ме чуйте поне веднъж. — Маркина направи пауза, която като че ли продължи безкрайно, и Амая забеляза, че дори насаме се обръща към нея на „вие“. Невидими на пръв поглед бариери. — Откакто съм на този пост, проявявам уважение към вашия труд, към нетрадиционните ви методи, поведение и начин на действие по същата причина, поради която ги търпят комисарят, директорът на затвора, съдебният лекар и колегите ви — заради резултатите. Вие разрешавате успешно странни, необичайни случаи. И го правите по свой начин, начин, който не зачита особено нормите и процедурите, начин, който смущава всички ни, но ние го уважаваме, защото сме наясно, че сте блестяща. Този път обаче прекалихте, инспектор Саласар. — Тя наведе унило глава. — Аз ви подкрепях, а вие ме прескочихте и ме накарахте да се почувствам като глупак пред френската си колежка. Тъкмо съм ви разрешил да претърсите картотеката на Идалго и следващото, което научавам, е, че се намирате във Франция и отваряте гроб.
— Господин съдия, това е друга юрисдикция, друга страна…
— Много добре знам, но защо не ме уведомихте?
— Вие достатъчно ясно ми заявихте позицията си към ексхумациите, знаех, че няма да ми разрешите.
— А предвид резултата, още ли смятате, че сте постъпили правилно? — Тя прехапа устни и се отказа да отговаря. — Не, нали? — настоя той. Амая кимна. — Давате ли си сметка за болката, която сте причинили с безотговорната си постъпка на това семейство, като сте го накарали отново да преживее ужаса от загубата на децата си? А какво да кажем за онази нещастница? Та тя, за бога, е загубила четири пръста от ръката си и едното си око. Говорихме за това, как се отразяват болката и мъката на майките, загубили децата си, обясних ви го най-подробно — понижи глас той, — разказах ви собствените си преживявания — добави, докато сядаше на стола до нея, принуждавайки я да го гледа в очите. — Разказах ти за семейството ми, Амая. — Беше убедена, че отново ѝ е заговорил на „ти“, за да подсили упрека си. — Разказах ти живота си, а ти, вместо да ме чуеш, вместо да разбереш, че личният ми опит ми дава известни познания по темата, си помислила, че това ме прави неспособен да вземам решения, помислила си, че това ме прави по-слаб…