Без светлина [bg]

— Артър Тислър е мъртъв — каза Грейвър.

— Какво?

— Ти не знаеше ли? — Дори на Грейвър не му беше ясно защо зададе този въпрос. Понякога, когато разговаряш с човек като Ласт, има моменти, в които просто не знаеш къде точно се намираш. Смисълът на цялата тази игра беше да научиш нещо, което до момента не знаеш, или да потвърдиш нещо, което си научил от някой друг. По подобен начин по-късно вземаш наученото от този осведомител и се опитваш да го потвърдиш чрез някой друг. Задаваш въпроси, чиито отговори вече са ти известни, макар да се преструваш, че не ги знаеш. Задаваш въпроси, преструвайки се, че вярваш на отговорите, въпреки че навярно не им вярваш. Мъчиш се да откриеш скрития замисъл на осведомителя, макар той вече да ти е обяснил своите подбуди. Не даваш на осведомителя нова информация. Не търгуваш с информация. Човъркаш и дълбаеш в измамливи подмолни течения и се опитваш да откриеш зрънцата истина сред лъжи и полулъжи, стремейки се да не отминеш фактическата истина, когато се натъкнеш на нея. Предполагаш, че си извършил цял куп грешки и се чудиш как да си обясниш защо си постъпил така, а не иначе. Представяш си как успяваш. Представяш си как се проваляш.

— По дяволите, не знаех. — Ласт се беше намръщил. Той не бил знаел. — Откога е мъртъв? Отпреди година, от вчера или откога?

Грейвър се поколеба. Имаше го във вестниците. Беше без значение.

— Самоубил се е в неделя вечерта.

Ласт изненадано помръдна рамене. Гледаше внимателно Грейвър и бавно вдигна чашата си. Отпи от виното, опитвайки се да прикрие смущението си, без да откъсва очи от Грейвър над ръба на чашата.

— Самоубил се — рече той недоверчиво.

— Точно така.

— Имаше ли нещо съмнително в него?

— Не съм предполагал. Но сега ти ми казваш, че е имало.

Грейвър виждаше, че Ласт обмисля нещо. Щеше да изчака.

— Ами да, точно това чух. — Замълча. — Вероятно затова се е самоубил.

— Възможно е. А каква е била информацията?

— Какво?

— Каква информация е продавал той?

Ласт отново обмисляше. Той се поизправи на стола и после се надвеси над малката маса.

— Ти нищо ли не си знаел за това? — попита той.

— Изглеждаш изненадан. — Този разговор ставаше все по хлъзгав. — Нима си смятал, че ми казваш нещо, което вече знам? Какъв смисъл тогава има всичко това?

— Мислех си, че може би просто потвърждавам. — Ласт наистина беше доста опитен. Знаеше целия сценарий. И явно не бе повярвал на Грейвър предишната вечер, когато той каза, че няма нарушения в Криминалното разузнаване. — Май не разбирам какво става тук — рече той.

Той определено се чувстваше неловко. Което устройваше Грейвър. Самият той беше дяволски объркан.