Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Артър & Джордж [bg]

Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:

Артър и Джордж живеят в два съвсем различни свята. Артър израства в многодетното семейство на беден художник в Единбург, Джордж — в дома на викарий от индийски произход в селце от графство Стафордшър. Артър става лекар, а после писател, Джордж — адвокат в Бърмингам. Артър се прочува в цял свят, Джордж се труди в пълна неизвестност и живее в самота. Но в началото на XX век двамата се срещат, след като Джордж е лежал три години в затвор за чудовищно престъпление, което не е извършил. Той е освободен, но присъдата не е официално отменена. И тогава сър Артър, създателят на Шерлок Холмс, влиза в ролята на своето творение в търсене на доказателства за невинността на Джордж. „Артър & Джордж“ съчетава елегантно много жанрове — това е психологическа биография на две известни личности, съдебен трилър, любовна история, проникновено изследване на нравите и духа на ранния XX век. Вълнуващ роман за вината и невинността, любовта и изневярата, справедливостта и честта. И за съдбоносните разлики между онова, в което вярваме, онова, което знаем, и онова, което можем да докажем.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 191
Перейти на страницу:

През следващите седмици дори започва да се пита дали тя не очаква от него да я направи своя любовница. Нетърпеливите й целувки, разочарованието от неговото отдръпване; начинът, по който се притиска към него, усещането, че понякога тя много добре знае какво му причинява. И все пак той не си позволява за дълго подобни мисли. Тя не е такава жена; липсата на фалшива скромност само показва, че му се доверява изцяло и би продължила да му се доверява, дори ако не беше изтъкан от принципи.

Но не е достатъчно да се преодолеят практическите затруднения на тяхната връзка; нужна му е и морална подкрепа. С разтуптяно сърце Артър хваща влака за Лийдс от гара „Сейнт Панкрас“. Мама си остава за него най-висшият съдник. Тя чете всяка негова дума преди отпечатването; същата роля играе и в емоционалния му живот. Единствено мама може да потвърди, че е избрал правилната посока.

От Лийдс хваща влака за Карнфорт, в Клапам се прехвърля за Ингълтън. Тя го чака на гарата в малък кабриолет с ракитова каросерия, теглен от пони; облечена е с червено палто и обичайната си от няколко години насам бяла памучна шапчица. За Артър трите километра път изглеждат безкрайни. Мама е дала пълна свобода на понито, което се казва Муи и има ексцентрични привички — например категоричен отказ да минава покрай парни двигатели. Това означава, че трябва да заобикалят ремонтните бригади по пътя и да задоволяват всички конски капризи. Най-сетне пристигат в Мейсънгил Котидж. Артър незабавно разказва на мама всичко. Или поне всичко съществено. Всичко, което й е нужно, за да му даде съвет за тази негова възвишена любов, дар от Бога. Всичко за внезапната изумителна прелест и невъзможност на този живот. Всичко за неговите вълнения, чувството му за дълг и чувството за вина. Всичко за Джийн, за нейния мил и откровен характер, нейната проницателна интелигентност, нейните достойнства. Всичко. Или почти всичко.

Връща се назад, подхваща разказа отначало; навлиза в нови подробности. Изтъква потеклото на Джийн, шотландския й произход, който би изкусил всеки любител на родословните дървета. Тя е потомка на рода Мализ дьо Леги от далечния тринайсети век, а по друга линия — на самия Роб Рой. Сега живее при богати роднини в Блакхийт. Семейство Леки — почитани и набожни, забогатели от търговия с чай. Нейната възраст — двайсет и една години. Чудесният й мецосопран е школуван в Дрезден и скоро ще бъде усъвършенстван във Флоренция. Върховните й умения в ездата, които все още не е видял с очите си. Нейната милостива душа, нейната откровеност, силният й характер. И после нейната външност, пред която Артър изпада в захлас. Крехката фигура, малките китки и стъпала, косата с цвят на старо злато, лешниково-зелените очи, изящно издълженото лице, деликатната бяла кожа.

— Това не е описание, а фотография, Артър.

— Съжалявам, че нямам нейна снимка. Помолих я, но тя каза, че не излизала добре. Не смее да се усмихне пред обектива, защото се срамува от зъбите си. Каза ми го съвсем откровено. Смята ги за твърде големи. Разбира се, няма нищо подобно. Тя е истински ангел.

Слушайки разказа на сина си, мама не пропуска да забележи колко странен паралел й поднася животът. Дълги години беше омъжена за човек, когото обществото снизходително смяташе за инвалид, дори когато гневни кочияши го домъкваха у дома или когато го лишиха от свобода уж като епилептик. В негово отсъствие тя намери утеха в лицето на Брайън Уолър. По онова време нейният мрачен агресивен син дръзна да я критикува; понякога дори с мълчанието си едва ли не поставяше под въпрос почтеността й. А сега нейното любимо, обожавано чедо на свой ред открива, че житейските усложнения не свършват пред олтара; според някои тъкмо оттам започват.

Мама слуша, разбира и опрощава. Стореното от Артър е правилно и почтено. Би желала да се запознае с мис Леки.

Срещат се; и мама я одобрява, както някога одобри Туй в Саутсий. Това не е сляпо примирение с капризите на любимия син. Според мама тактичната любезна Туй беше най-подходящата съпруга за един амбициозен, но объркан млад лекар, търсещ достъп до обществени кръгове, които ще му осигурят пациенти. Но ако Артър реши да се жени сега, ще му трябва момиче като Джийн — със свои способности и пряма, неприкрита натура, която понякога малко напомня на мама за самата нея. Тайно в душата си се надява това да бъде първата близка приятелка, на която синът й няма да даде прякор.

Върху холната масичка в Ъндършоу стърчи телефон „Гауър-Бел“ с формата на свещник. Той има свой номер — Хайндхед 237 — и благодарение на славата и репутацията на Артър не дели общ кабел със съседната къща. Въпреки това Артър никога не телефонира на Джийн. Не може да си представи как ще издебне слугите да напуснат Ъндършоу, децата да тръгнат на училище, Туй да си полегне, а Уд да излезе на разходка и тогава той да заговори тихичко в хола, застанал с гръб към стълбището под витража с имената на прадедите си. Не може да си представи подобна постъпка; тя би била доказателство за интрига — не толкова за някой случаен очевидец, колкото за самия него. Телефонът е удобен инструмент за прелюбодееца.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)