Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Гуилъм го гледаше, очаквайки развръзката.
— Но до какъв извод стигна ти? — попита той с тон, който говореше, че накрая се е оказал излъган. — На Карла изобщо минавало ли му е през ум да остане?
— Сигурен съм, че не — каза Смайли с неприязън. — Държах се като мекушав глупак. Същински слабохарактерен западен либерал. Но по-скоро бих бил глупак, какъвто аз реша, отколкото той. Сигурен съм — повтори енергично Смайли, — че нито моите аргументи, нито собствената му съдба в московския Център в крайна сметка не биха повлияли на решението му. Предполагам, че е прекарал нощта в размисли как да надвие Рудньов, когато се прибере у дома. Не щеш ли, Рудньов беше застрелян месец по-късно. Карла беше назначен на неговото място и се зае да възстановява връзките със старите си агенти. Сред тях несъмнено е бил и Джералд. Не е ли странна мисълта, че през цялото време, докато ме е гледал, може да си е мислел за Джералд. Сигурно след това на двамата им е било доста забавно.
Случката имала още едно последствие, каза Смайли. След историята в Сан Франсиско Карла никога повече не докоснал нелегална радиостанция. Изобщо я изключил от методите си.
— Връзките в посолствата са друга работа. Но иначе на агентите му е забранено с пръст да я докосват. И още пази запалката на Ан.
— Твоята запалка — поправи го Гуилъм.
— Да. Моята, разбира се. Кажи ми — продължи той, докато келнерът отнасяше парите му, — Тар имаше ли конкретен човек предвид, когато каза онази неприятна реплика за Ан?
— Боя се, че да.
— Нима слухът е толкова подробен? — попита Смайли. — И е стигнал толкова далече? Чак до Тар?
— Да.
— И какво точно гласи?
— Че Бил Хейдън е любовник на Ан Смайли — каза Гуилъм, усещайки, че го обзема онази студенина, която беше неговата защита, когато съобщаваше лоши новини — разкрит си, уволнен си, умираш.
— Аха. Ясно, да. Благодаря ти.
Настъпи много неловко мълчание.
— Какво стана с мисис Герстман, има ли такава? — попита Гуилъм.
— Карла навремето имал брак с една студентка в Ленинград. Самоубила се, когато го пратили в Сибир.
— Значи Карла е непробиваем? — каза накрая Гуилъм. — Не може да бъде купен и не може да бъде пречупен.
Върнаха се при колата.
— Трябва да ти кажа, че платихме доста скъпо за тази храна — сподели Смайли. — Мислиш ли, че сервитьорът ме е излъгал?
Само че Гуилъм не беше в настроение да обсъжда евтините заведения в Англия. Отново зад волана, денят пак се беше превърнал в кошмар, потискаща въртележка от неясни опасности и подозрения.
— И все пак кой е източник Мерлин? — попита той. — Откъде може Алълайн да е взел тази информация, ако не от самите руснаци?
— О, разбира се, че я е получил от руснаците.
— Господи, ако руснаците са изпратили Тар…
— Не са. Нито пък Тар е използвал британските паспорти, нали така? Руснаците са се объркали. Това, с което Алълайн разполага, е доказателство, че Тар ги е изиграл. Това е най-важното, което научихме от цялата тази буря в чаша вода.
— Тогава какво искаше да каже Пърси с „мътенето на водата“? Най-вероятно е имал предвид Ирина.
— И Джералд — съгласи се Смайли.
В колата отново настъпи мълчание и изведнъж между тях сякаш изникна непреодолима пропаст.
— Виж, Питър, аз самият още не съм съвсем наясно — тихо каза Смайли. — Но почти съм го разбрал. Карла обърна Цирка нагоре с главата, това го разбрах, както впрочем и ти. Остава обаче един последен възел, който никак не мога да разплета. Макар че имам намерение да го направя. А ако искаш проповед, ще ти кажа, че Карла не е непробиваем, защото е фанатик. И един ден, ако съм жив дотогава, именно тази липса на мярка ще го съсипе.
Когато стигнаха до станцията на метрото Стратфорд, валеше дъжд; неколцина пешеходци се бяха скупчили под навеса.