Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Неприятно чувство премина през Джо. Да, адмиралът, който знаеше толкова много за него.
— Сигурен съм, че тя би искала да ме види — убеждаваше я той, гледайки към офиса зад старшината. — Къде е охранителят й?
— Ами, отиде да си вземе сода от машината — отвърна жената.
Притеснението на Джо се усили.
— Така ли? Трябва да говоря с Пени — заяви той, този път, без да губи никакво време.
Тя внимателно разгледа графика.
— Добре, сър. Какво ще кажете да ви вмъкна веднага след като приключи с адмирала?
— Благодаря.
— Последвайте ме, сър — покани го, като стана да му отвори вратата.
Следвайки Дейвис надолу по коридора, Джо усети безпокойството му да расте с всяка секунда. Без да обръща внимание на въпросителния поглед на рецепционистката, спря, за да се помъчи да разбере какво се опитва да му каже шестото чувство. Защо фактът, че Пени е сама с адмирала, го притесняваше толкова много? Дали заради това, че този човек бе объркал съзнанието му, опитвайки се да го убеди, че все някой е виновен за провалената мисия? Това му се стори като вманиачаване. Разбира се, бе загубил сина си от приятелски огън в покрайнините на Насирия.
Приятелски огън. Думите избухнаха в главата на Джо.
— В коя стая е Пени сега? — обърна се той към Дейвис.
— Сър, не можете…
Дрънченето на метален контейнер накара Джо да се извърне към някаква врата по другия коридор. Без да спре, за да почука, той натисна дръжката и влезе вътре. Това, което откри, го уплаши до смърт. Пени лежеше по корем на масата за прегледи, плъзгайки се по тънката кожена покривка. Стиснал спринцовка в едната ръка, адмирал Джейкъбс се колебаеше дали да заобиколи кушетката. Той местеше поглед от Пени към неочаквано появилия се мъж, като че ли да прецени кой от двамата представлява по-голяма заплаха.
— Какво си й направил? — попита Джо, докато Пени продължаваше да се свлича надолу.
Той приближи масата от противоположната страна и я прихвана през кръста точно преди да падне на колене. В същия момент адмиралът се спусна към него, насочвайки иглата към гърба на Пени, но тя се свлече. С рязко обръщане на сто и осемдесет градуса, без да престава да я придържа, Джо вдигна ръка, за да му попречи. Спринцовката излетя от ръката на адмирала и се удари в стената.
— Извикай помощ! — изкрещя Джо към Дейвис, която стоеше на прага зяпнала от изумление.
Жената тръгна веднага. Пени висеше отпусната върху ръката му. Мисълта, че е станала последната жертва на адмирала, почти го парализира.
Но възрастният мъж се втурна към спринцовката и се опита да я вдигне от пода.
— Остави я! — заповяда Джо, раздвоен между желанието да се погрижи за Пени и необходимостта да тръгне след адмирала.
Задоволи се да блъсне стареца и да го събори на земята. Джейкъбс падна, а Джо ритна спринцовката през вратата. След това постави Пени по гръб върху масата.
— Пени, скъпа, кажи нещо! — умоляваше я той.
Адмиралът изстена, без да може повече да се изправи на крака. Сърцето на Джо почти спря, докато напипа пулса й. В следващия момент усети лекото пулсиране под пръстите си. С въздишка на облекчение, се наведе над лицето й, за да провери дали диша. Сладкият дъх от издишането й върху брадичката му го успокои достатъчно и той се обърна. Повдигна стария човек от пода, като го сграбчи за яката на ризата и го погледна право в очите.
— По-добре тя да не умира, болно копеле! Това в спринцовката рицин ли е?
Другият стисна устни, отказвайки да отговори. Джо го блъсна върху стола.
— Не мърдай или си мъртъв — предупреди го той.
Беше се навел над Пени, когато трима души нахлуха в стаята — нейната охрана, Дейвис и доктор Хъксли. Охранителят погледна първо момичето, после спринцовката, която очевидно бе вдигнал в коридора.
— Все още има четири милиграма в нея — каза, като се пресегна за хартиена кърпа, за да я увие. След това се обърна към Дейвис: — Повикайте специалист по отровите, старшина.
Докато охраната слагаше белезници на адмирала и го разпитваше без никакъв резултат, доктор Хъксли се захвана с Пени. Със сърце в гърлото, Джо гледаше как проверява жизнените й показатели и се опитва да я свести. Почувства облекчение, когато клепачите й потрепнаха и очите й бавно се отвориха. Коленете му омекнаха.
— Пени! — извика Джо, избутвайки лекаря настрана. — Как се чувстваш?
Без съмнение, сините й очи имаха най-прекрасния цвят на света.
— Добре — отвърна тя и примигна няколко пъти. Повдигна глава и забеляза отвращението на охранителя си от отказа на адмирала да говори. После погледна Джо с извинителна усмивка. — Предполагам, че съм припаднала. Съжалявам, беше такъв шок.